Category Archives: ИСТОРИЯ / РЕЛИГИЯ

СТЕНИТЕ НА ЙЕРИХОН – ШЛОМО ЗАНД & ЗЕЕВ ХЕРЦОГ

mir-aje (8)

БИБЛИЯ / РАЗРУШАВАНЕ СТЕНИТЕ НА ЙЕРИХОН – СТАРОЗАВЕТНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ / ШЛОМО ЗАНД & ЗЕЕВ ХЕРЦОГ

(„През последните няколко години голям брой уважавани археолози твърдяха, че библейските разкази за Ерусалим и неговата мощ, обединената монархия под управлението на цар Давид и цар Соломон, са погрешни. Най-видният от тези учени е Израел Финкелщайн, председателят на факултета по Археология към университета в Тел Авив. Неговата книга, издадена през 2001 година, „Библията с неземен произход”, написана съвместно с Нийл Ашер Силбърман, стана световен бестселър. Основата на неговия аргумент беше липсата на неоспоримо доказателство от археологическите разкопки, извършвани в Ерусалим през миналия век. „Не само че липсваха всякакви следи от монументална архитектура, но липсват и прости отломки от грънчарски съдове. Ако Давид и Соломон изобщо са съществували,” заключава той, „те не са били нищо повече от селски водачи от хълмистите земи, а Ерусалим не е бил нищо повече от бедно село по онова време“.)

Кой е разрушил стените на Йерихон? Данните, получени в резултат на многогодишната работа на археолозите по местата на събитията, описани в Библията, радикално се различават от това, което разказва Светото писание. Така например не израилските свещенослужители са разрушили стените на Йерихон чрез седемдневни обиколки около тях и със звуците на своите тръби. Стените чисто и просто не са съществували, пише авторът на статията. Селищата на Ханаан – обетованата земя на израилтяните, не били „големи”, както пише в Библията, и не били опасани със стени, издигащи се до небесата. „Затова героизмът на завоевателите, които според Писанието са се сражавали с превъзхождащите ги сили на хананейците, не е нищо друго, освен теологична реконструкция, лишена от всякаква фактическа база“ – казва археологът Зеев Херцог, един от най-известните професори във факултета по археология на Университета в Тел Авив. – На основата на всички получени резултати голяма част от учените в областта на археологията, библейските изследвания и историята на еврейския народ са на мнение, че събитията, описани в Библията, не са били исторически факти.

Според Херцог археологията се е превърнала в национално хоби през 50-те и 60-те години на миналия век. Новите нации търсят подкрепа в нея, за да укрепят националното си единство.

„Именно затова и аз станах археолог“ – продължава Херцог. – Копаехме, копаехме и постепенно започнаха да се появяват първите противоречия. В крайна сметка разкопките доведоха до там, че стана ясно, че израилтяните никога не са били в Египет, никога не са скитали из пустинята, никога не са завоювали земята, за да я предадат след това на Дванадесетте колена израилеви. Нито едно от централните събития в историята на евреите не се потвърждаваше от това, което намирахме – разказва ученият. – Изходът например може да се отнася само до няколко семейства, чиято история след това е била разширена и „национализирана” по теологически съображения.”

Тази гръмка революция трудно ще се насади в колективното съзнание, смята професорът. Най-трудният за осмисляне момент за тези, които винаги са вярвали в Библията, е историческият документ, че великото Царство на Давид и Соломон, превърнало се според Писанието във висша точка в политическата, военната и икономическата мощ на народа на Израил, царството, което според Книга на царете се е простирало от бреговете на Ефрат до Газа, според Херцог е „историографски несъществуващо в реалността”.

„Величието на Царството на Давид и Соломон е епическо, не историческо. Може би последното доказателство е това, че ние така и не узнахме как се е наричало то – казва Херцог. – Йерусалим е прекопан целият. Разкопките дават впечатляващи материали, отнасящи се до периоди, предшестващи или последващи съществуването на обединеното Царство на Давид и Соломон. Нищо не потвърждава обаче факта на съществуването му – нито едно глинено парченце. И това не означава, че археолозите не са търсили на правилното място. Те получиха многобройни свидетелства, че във времената на Давид и Соломон Йерусалим е бил голямо селище, в което не е имало нито централен храм, нито царски дворец. Давид и Соломон са глави на племенни княжества, контролиращи малки райони: Давид – в Хеброн, Соломон – в Йерусалим. Едновременно с това на хълмовете на Самария е възникнала отделна държава. Израил и Самария били първоначално две отделни, враждуващи помежду си царства”, заключава Херцог.

От сензационното съобщение на вестник „ Хаарец“, позоваващо се на мнението на археолога Зеев Херцог следва, че указания период в историята (10 век преди новата ера) съдейки по резултатите от изследванията „ не съществува„. 70 години разкопки на територията на днешен Израел и Палестина не са дали нито едно потвърждение на фактите, изложени в Стария Завет.

По думите на професор Херцог, „това е трудно да се приеме, но народа на Израил не е излязъл от Египет, не се е скитал из пустинята, не е завоювал Обетованата земя и не са живели тук всичките десет колена „.

Прославената държава на цар Давид, не е било велика регионална сила, а малко племенно княжествo.

Статията в „Хаарец“ коментира в интервю за израелско радио друг историк и археолог – Яир Камайски: – „За разлика от гръмките заглавия във вестниците, ние говорим за много по-важни и сериозни предания, информацията в Стария Завет за периода преди 9- 8 век п.н.е., не се явява историческа.

Да, ние не можем основавайки се на данните от разкопките, да потвърдим изхода от Египет, завладяването на Израил от Иисус Навин, не можем да докажем съществуването на Авраам и огромната империя на Давид и Соломон. Например, в Библията се говори за държавата на Давид като за Израилско царство. Но намереният в Тел-Дан, в гората Хермон обелиск, отнасящ се към 9 век свидетелства за съществуването само на „Държавата на Давид „, тоест княжества, начело с династията на Давид. Йерусалим е бил малък град с население от порядъка на 3,5 – 4 хил. човека. За каква империя може да се говори?“

Камайски отхвърли предположението, че археолозите засега все още не са намерили доказателства за съответствието на Стария Завет на историческата истина. Израил, казва той, е мястото с най-интензивни разкопки в целия свят. Ученият привежда още два примера. Например, знаменития Йерихон е разкопаван осем пъти, и следите от тези разкопки се виждат из целия град и околностите. За съжаление, градът не е съществувал по времето на Иисус Навин. И в Йерусалим не са намерени никакви свидетелства от монументалното строителство, които да се отнасят за периода на Давид и Соломон.

„Може да се каже, че свидетелствата на Библията за събитията от 10 век пр.н.е не са повече от легенда, в която има малка частица рационалност. Нещо, разбира се е имало, но далеч не в тези мащаби, както се описва в Стария Завет„, смята Камайски.“.

Ако хората срещнат тези съобщения в печата, то малцина ще им обърнат особено внимание.

Но след като в историята на Израел не е имало Изход от Египет, странстване из Синай, обсада на Йерихон от Исус Навин, великите държави на Давид и Соломон, то тогава написаното в книгата Библия се отнася вероятно за друг народ.

Със сигурност събитията са били на друго място, с други декори и най-вече различни от тези, които се изучаваха, пресъздаваха чрез телевизията, радиото и киното. От друга страна Старият и Новият завет са свързани помежду си. Особено в Новият завет, Евангелията и останалите книги, имат стотици отправни точки към Стария завет. Не знаем дали Иисус изобщо е стъпвал на територията на Израел, както не са живели там и останалите старозаветни царе.

Но гърците (виж първата част) се заемат превеждайки текстовете, разпространяват написаното и въвеждат религията, настояват за върховенство върху народите по света, което е невероятно постижение. Идват средните векове на преследване, на кървави жертви и (още…)