Category Archives: АРХЕА

Archangel / Hurricane, ARHEA

Archangel / Hurricane, ARHEA

Из мрежата: трудна работа е в българия нещо да се направи, нещо достойно, истинско, запомнящо се, качествено, да няма лъжа; да срещнеш сериозни хора, стабилни, духовно силни, душевно летящи над облаците най-малкото, да раждат идеи, да правят бъдещето то пък едно бъдеще завещавате на децата ама нейсе то пък едни деца, цялото поколение млади затрито от простотия, при това нарочена да бъде такава, отглеждана с музика, на зелена трева; срам за вълците единаци където се скитат, нищо не е останало, една развъртяна джунгла от комедианти и намиращи похлупака си тенджери, а отвътре жабите крякат умно и категорично сълзовно вече мокри от сънища; междувременно едни други герои се трудят по въпроса за Палестина да я преместят на Балканския полуостров, че и се получава към края, разпродадоха им страната, каптираха изворите, откраднаха Витезда от живота, построиха си селища от затворен тип, натъкмиха банките заедно с кражбите, в една малка и парцалена територия носеща някакво име от миналото, че не е за вярване колко шушомиги са навързани по обърканите пътеки, натежали от всякаква мъка и радости, ама все празни от пустото като въздух във въздуха, накрая утайката се изпуска; ум да не остане в душата объркана от събудените проблеми, ама все чужди проблеми, които си ги търпите и ги създавате; не само след 1944-та година властта е незаконна, но и след 1992-ра година властта е незаконна, че и до днес, по един свински начин всичко това го приемате и продължавате да се премятате, а държава си нямате, една кохорта от левичари от дясно и левичари в средата носят зарази от политическата страна в религиозната кошница по правило и която е бездуховна, натъкмени в една голяма лъжа, за изгубената държава; дадено ви е право на революция от ООН ама сте мързеливи, още от Славейков цената не е голяма заедно с рестото, платено от Ботев, почти става весело, когато човек се оттегли и не може да повярва какво вижда встрани вече от чуждите му проблеми, на чуждите хора да ги наречем тези или онези „вляво отдясно в средата“ където и да било, проблясващи умно; а няма време за щастие и добър живот, за да го подаряваме на чуждите хора, когато се оттеглиш от надеждите, и от проблемите им на същите тези надежди. Животът всъщност е прекрасен. Дал Бог дабро