Category Archives: АРХЕА

ЕГРЕГОР – ДОМАШНИЯТ ДУХ, СЕМЕЙНО ОГНИЩЕ

Logo-44

АРХЕА / ЕГРЕГОР – КЪДЕТО Е СЕМЕЙСТВОТО (БЛИЗКИТЕ) С ДОМАШНОТО ОГНИЩЕ – ТАМ Е РОДИНАТА ТИ

Другото е не поискана, не потърсена пропаганда с мотивирана цел и измама, с пределно ясна цел.

На земята има изключително много гладни гърла, с мързеливи ръце.

Най-мързеливите на земята, са там – откъдето ти бягаш и си избягал, и сте избягали. Най-коварните отново са там, откъдето се чуват и днес гласовете им. Първобитния повик на хищника, не се различава от жертвата му. Никой няма да ти прости и ти няма да си простиш, нито времето. Гласовете най-често не мислят за твое добро. Ако гласовете са много, не бързай. Вслушай се във вътрешния си глас, на твоята опитност. Не препускай безумно, ако имаш все пак собствен ум.

Ти си човешко същество и живееш между човеци.

Вие – човеците, живеете по земята. Където е семейството на земята, там е и мястото на държавата с интересите ти, твоите интереси. Ако живееш на остров, това е държавата ти. Фамилията с близките, това е държавата ти. Твоите интереси най-вероятно, са – уреденост, спокойствие, виталност, настояще и бъдеще. Където са твоите близки, там е държавата, домашното ти огнище. Където е държавата и градината с Витезда – там са децата ти. Избягвай да лъжеш децата си с домашно огнище в чужда държава. Раздялата с твоите близки, още повече ако е принудителна, не прави от държавата ти – родина, напротив, отчуждава я. Не заблуждавай децата с родина, когато събуваш обувките им.

Родината, не е непременно държава.

Родината е земята, а върху земята има държава, която не е вечна. Домашното ти огнище е от сутрин до пладне, после го няма. Държавата, не е вечна. Земята е територия, върху която има държава. Държавата се крепи върху домашно огнище. Огънят е в сърцата.

Държавата е живот.

Ако няма живот, няма държава. Няма ли възможности за живот, това не е твоят живот. Ако липсва живот, върху територията няма живот. Ако върху територията няма живот, в държавата също няма живот. Така и държавата – не винаги е родината ти, територията, окъдето майката ти е изпуснала щъркела.

Ако няма живот, няма държава.

Често измамници с пределно ясна цел, се провикват чрез клоуни към държавност – там, където няма държава.

Държавата – е съвкупност и представлява Договор.

Измамата чрез държава, е лъжовният „договор“ – договаряне, към нещо добро.

Държавата – е условие. Условието, се Договаря. Договорът, се изпълнява.

Условието е твоето и на близките ти добруване, спокойствие, уреденост, сигурност, виталност, осигуреност, настояще, а доказателствата винаги са отпред. Доказателствата никога не се намират отзад. Доказателствата, не се поставят отзад. Приказките, не са доказателства.

Ако липсва само едно от видяното горе, липсва всичко.

Ако държавата е излъгана, нелегитимна, измамна или престъпна и с криминално, кърваво минало срещу теб и народа ти, – това не е твоя „държава“ и територията, е отчуждена – ти си чужденец. Вагарецът на приказките, е чужденец.

Беглецът от нещо, е чужденец на същото нещо.

Навикът на твоето детство, е твоята територия, произвела държава – тоест човеци, излезнали на бял свят. Човеците, а и не само, са като хрлебарките или другите, близки по природа животни. Човеците пък са най-коварни между животните. Лаещите, нападащите, гризачите, крадливите, лъжливите, нормалните и не много нормалните от „житейската ти среда“, най-вероятно, не са ти приятели – отчуждаване. Говорим, когато търпиш по една или друга причина всичко това.

А животът е кратък.

Всеки без изключение, бърза да се покаже и поживее. Без изключение всеки, ще поживее – колкото трябва. Всеки с изключение на твоето намерение да си добър, ще те излъже с добро. Без изключение всеки, ще поживее – колкото, толкова.

Носталгията – е болест. Носталгията, е съвкупност от навици. Носталгията, е състояние на ума. Всичко започва от мозъка. В главата – е мозъкът, който е върху краката и се разхожда, оглежда се.

Родените от земята, се свързват чрез навици. Навикът е носталгия. Носталгията е като болест, близка до любовната болест. Коварството на любовната болест, е (най-вече) лъжата. Лъжата е болест. Навиците, са спомени, първични или вторични команди, усещания към природата, територията, обективно и субективно. Често навиците пък разговарят с душата отвътре. Любовта е коварна. Любовта към държавата – е коварна. Няма как да се обича държава. Истинската държава, започва от домашното ти огнище. Там вече има любов. Ако на територията любовта е добра към домашното ти огнище, това е държавата ти.

Не може да се обича повече от необходимото територия или държава, колкото трябва.

Душата може да се отпусне в любов само след доказателство, едно или повече. Най-добре доказателствата са повече от едно, когато ще връзваш душата си.

Твоята изпълнена с душевност (жертва) любов, не трябва да се изхвърля. Най-вече твоята жертва, не трябва да се изхвърли напразно. А винаги, ще се намери място за настояще според богатството ти. Предполага се, че си умствено пребогат. Твоето бъдеще, започва от Твоето настояще.

Често не различаваш териториалната си привързаност към богатството на ума, когато там няма нищо. Кухите приказки, не са пълни с нищо. Богатството на речта, не са празните приказки.

Чрез териториална измама, е заложен капанът.

С териториална измама е заложен капанът, на песните, да разтопят накрая душата ти и обсебят ръцете ти.

Да загинеш като човек.

Накрая на гроба ти, ще изтропат хоро.

Народното творчество, е брутално не рядко вулгарно, а паметтта му изневерява в детайлите. Народното творчество, е вулгарно. Не подскачат само моми с разптопени желания, нито момци отговарящи на желанието, за подскачане. Брутализмът, се ражда от друга среда.

Ако си териториално привъръзан, ти отдавна си вързан. Ако си свързан, не рядко си вреден. Ако си вреден, не рядко си безполезен.

Не рядко опасен.

Погледни върху Земята – нейната красота, суровост.

Когато ти си сериозен, прочетеното горе е предназначено за теб.

Когато си отговорен, прочетеното е отговор.

Нарича се – ЕГРЕГОР

Домашният дух