Daily Archives: февруари 24, 2018

БЪЛГАРИЯ ПОКРЪСТВА КИЕВСКА РУС – 987 Г. СЛЕД ХРИСТА

Имаме честта да Ви запознаем с ролята на България при създаването на руската държава и религия, показващо силата на духа и величието на българина пред езичниците.

В името на Отца и Сина и Светия дух. Аз Самуил, раб Божий, полагам помен на баща си и майка си и брата си на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, Рипсимия и Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт.

Три столетия след идването на старите българи на Балканите създадената от тях и славяните държава е изправена пред тежки изпитания. От средата на Х в. нататък в България постепенно настъпват „дни на ратни беди“. Този израз на големия преславски писател Презвитер Козма, съвременник на царете Петър І (927-969), Борис ІІ (969-971, +978), Роман (978-991, +997), а навярно и на самия Самуил (997-1014), сполучливо фокусира в себе си тежките проблеми пред царството.

Дори и при цар Петър, който е прицел на много упреци и критики, България все още продължава да бъде регионална „велика сила“. Огромната й територия, чието естествено ядро са Мизия, Тракия и Македония, е подложена на чужди набези (най-вече на маджарите), спохождана е от години на тежка суша и други природни бедствия. Гибелният удар обаче е нанесен от традиционния противник Византия, която хвърля срещу своята християнска посестрима езическата Киевска Рус на княз Светослав. Руската агресия (968-971 г.) отваря пътя на византийското коварство и „приятелска“ военна намеса, довели до залавянето на цар Борис ІІ и окупацията на източните български земи през лятото на 971 г.

В края на лятото на 1016 г. Василий ІІ за пореден път напада „областта на Триадица“ (Средец/София). Обсадата продължава цели 88 дни без успех. През пролетта на 1017 г. Василий II се насочва към Костур и плячкосва района. В императорската армия е включена и „варяго-руската дружина“, на която Василий дава една трета от българската плячка. Скоро обсадата на Костур е прекратена, тъй като управителят на Дръстър Цицикий съобщава за опасните планове на Кракра и Иван Владислав. Оказва се, че пернишкият воевода е събрал „много войска, съединил се с Йоан [Владислав], като привлякъл към себе си и печенезите.“

Известно е, че съществуват данни за ролята на България при покръстването на Киевска Русь. В същото време, в историографията тази тематика не е разработвана подобаващо или направо е отбягвано обсъждането й.

Едва през 1913 г. млад российски учен, след критичен анализ на различните източници, намира отговора на загадката по този въпрос. Ученият е Михаил Приселков /1881-1941 г./ и в труда си „Очерки по церковно-политической истории Киевской Руси Х-ХII века”, С.Петербург, 1913 г.”, той дава логическа документална реконструция на събитията при покръстването на киевския княз Владимир от Българската охридска патриаршия, във времето на управление на Самуил и на царуването на българския цар Роман – 987 г.

I. Хронология и взаимовръзки при покръстването на Киев от Охридската патриаршия:

Поход на княз Владимир, несъмнено провокиран от Константинопол, срещу България на Дунав – 985 г. /6493 г. стар стил/. Походът е неудачен и приключил с бърз мир. Несъмнено походът е запознал Владимир с положението около Дунав и какви могат да са интересите на Киев в този регион. Анализът на древните източници, направен от А.А.Шахматов, разкрива, че има два разказа за кръщението на Владимир. Най-старият разказ за кръщението на Владимир се намира в „Древнейший свод 1039 г.” и съобщава за кръщението на Владимир от ръцете на философа Константин. Източник на този разказ бил писменният паметник – предание за кръщението на българския княз Борис-Михаил. Този свод, а след него и „Память и похвала мниха Якова”  са запомнили, че събитието се е отнасяло към 987 г. /6495 г. стар стил/  В последната четвърт на ХI век е била съставена друга повест за кръщението на Владимир – т.нар. „Корсунска легенда”, преместила кръщението на Владимир към времето на завземането на Корсун и в голямата степен умишлено преиначила  хода на тези събития. Към това ще се върнем допълнително. Сега да разгледаме подробно „Древнейший свод  1039 г.”. Той е бил създаден в Киев и е имал за цел да разкаже как е възникнала Киевската държава, как се е приобщила към християнската вяра и как е била основана първата й митрополия.  Съставена при митрополитската катедра под надзор на митрополит Теопемпт, от нечия гръцка ръка, тази древна летопис в голямата си част говори със загадки. Особено прави впечатление, че вместо действителния разказ за кръщението на Владимир и Русь, се пресъздава някаква красива, но безсъдържателна легенда за проповед на някакъв гръцки философ, за впечатлението на княза от нея и от картината на страшния съд, като това всичко е взето от българската литература и само е сменено името на българския княз Борис с името на киевския княз Владимир.

Другото недоумение е още по-основателно. Защо на първия киевски митрополит не му е дошло на ум да разкаже в летописа, по какъв начин е била установена църковната йерархия в Киевска Русь и какви са нейните форми и характер до учредяването на първата киевска митрополия, която той поставя във времето 1037-1039 г.? Защо в „Древният свод от 1039 г.“ няма нито дума за тази военна помощ, която Владимир е изпращал в Константинопол, за поддържане на клатещия се трон на императорите Василий и Константин, което знаем от гръцки и арабски източници, като за събитие предшестващо похода на Корсун? Всичко това е чудно, още повече предвид факта, че по време на писане на свода в 1039 г., все още са били живи участници и съвременници на Владимировото княжение и кръщение, а и на самия княз Ярослав му е била известна семейната история за времената на баща му. Не е тайна, че сводът премълчава участието на Владимир във „византийските” вътрешно-междуособни събития от 988-989 г.

Гръцкото сърце на митрополит Теопемпт, под чийто надзор е съставен летописа, разбира се, не е желаело да вади на показ досадните събития от живота на Новия Рим пред варварите и още по-малко да представя самите тях, за спасители на императорския трон от претенциите на незаконни претенденти. Това показва, че в хода на самото кръщение на Владимир, както и в самото устройство на църковната йерархия на Русь, до появлението на митрополит Теопевпт в 1037 г.,  и в начина на образуване на последната, е имало някакви досадни страни, според мирогледа на този грък – Киевски митрополит. Сега да се върнем към чуждестранните източници за събитията от 988-989 г.

Лъв Дякон споменава в 989 г., че появяването на комета, предвещавало превземането на „Корсун от тавроскитите и на Верея от мизите”, т.е. на Корсун от княз Владимир Киевски и на Верея от Самуил Български. Кедрин съобщава, че император Василий, за да се пребори с претендентите си за трона /-патриций Делфина, Варда Фока/, с цел да привлече външна помощ в лицето на княз Владимир, му е обещал да даде сестра си порфирогенната Анна за негова съпруга, т.е. да го направи императорски зет. Зонара съобщава, че патриций Делфина е бил нападнат в Хрисопол от войски на императора и на съюзниците му народа Русь. И така, Лъв Дякон не говори нищо за покръстване. Псел, Кедрин и Зонара съобщават за сродяване на Владимир с император Василий, за негова помощ с войска в борбата за престола в Константинопол, но пък не пишат нищо за някакво покръстване.  Съпоставянето на тези външни източници с вътрешния /Древния свод от 1039 г./ показва, че покръстването в Киевска Русь стои извън връзките с гръцките събития. От всички известни източници може да се реконструира политическата картина в следния смисъл:

Император Василий притеснен от въстанието на Варда Фока помолил (още…)