Monthly Archives: януари 2019

СРЕЩУ КУЧЕТАТА И КУЧКАРИТЕ

310901
 

ARHEA

СРЕЩУ – КУЧЕТАТА В БЪЛГАРИЯ и заразата, плъзнала от болните към здравите

ОБИЧАЙТЕ ЧОВЕЦИТЕ от планетата на човеците, не на маймуните

Не стига, че страданието на човека е достигнало до размери на нетърпимост в страната, но се налага да търпиш и уличните му кучета заедно с човешките кучета, които са от една и съща агресивна, животинска и крайно ограничена порода!

Крайно закъснялата реакция е срещу – агресивните „питомци“ и „спътници“ на човека, издаващи също толкова агресивни хрипове – наречени кучешки лай или човешки. Разликата е малка. Не само звуковите хрипове на този неприятен „разговор“ между еднакви помежду си животни, притискат психиката – на детето, на възрастния, на преминаващия покрай „ареала“ или територията на субекта (кучетата начертават опикавайки лично пространство и решително защитават, това опикано пространство), но излайването като един вид „разговор“ образувано от звуковите вълни, се стоварват с агресивните ноти върху сетивните органи на човека, на жертвата, която е бягаща, стенеща, търпяща години наред не само кучетата си от планетата на човеците. Не само психиката, се повлиява негативно и отрицателно. Цялата физико-биологична система, се поругава от агресията без значение мястото! Това е ритъм, честота, трептене. Звуковата вълна се изразява от честота измерена за секунда.

Замерват се стойностите на въздуха, не вредните емисии, на прахообразните частици в пространството. Измерването може да продължи, не само с уличното замърсяване на държавата, но и чрез медицинско изследване на който и да било човек, когато срещу него лае човек или куче, как реагира душата на жертвата. Кучетата подобно на човеците, нападат човеци. Нарушават се редица физически, психологически, биологични процеси на тялото, на атакуваната по такъв начин жертва, която може да бъде дете, майка, баща. Този натиск е върху съзнанието в края на краищата! Вярно е, че навикът на жабата да се сгрява чрез навиците си води към рая на сварените жаби. Вярно е, че да се търси съзнателност е нелогична игра в подобна „държава“. Вярно е също и, че стопанинът го има това за нормално, който привиква към симптоматичния между-родов човеко-кучешки разговор и се оплаква накрая от – липсата на човеци.

Психологията на този изразителен разговор във вид на игра, показва ментално и крайно порочно увреждане в личността. Тъй като стремежът е след раждането на който и да било човек, – този да продължи към Вселената или Космоса, не да се оглежда за космите на ракетата често, която е умствено увредена. А според „Дънинг – Крюгер“ и не го забелязва.

Личното благоденствие на който и да било посредством изразената по такъв начин агресия, не води към всеобщото благоденствие. По такъв начин нападателя в края на краищата, се оказва над жертвата заявавайки „своите си права“, но в чуждо пространство! Всичко зад оградата на къщата или вратата на апартамента, е чуждо! Твоята собственост, е до твоите данъци! Територията е чужда ако нямаш собствено доказателство, например нотариален акт. Територията след опиканото от тебе пространство, е чужда и ти нямаш собствена територия, след онази с твоята миризма! Личната територия е тази – около къщата, апартамента, дворното място! Навън е обществена – не лична, която също е чужда и публична и ти – нямаш права, които да ги наложиш!

Можеш да крякаш, разбира се. Това често се случва в „държавата“ и не е рядкост, да срещнеш пернати, и пернати по главата.

Твоето благоденствие или твоето отклонение, ако не е съобразено с общественото такова, не отговаря на обществените потребности! А твоята агресивност от друга страна, ако не отговаря на обществената потребност от твоята агресивност, е вредна, опасна и крайно порочна. Ако владееш семейното си пространство, ти не си властелин на пръстените извън личнотото си пространство – ти си никой, улиците са чужди, ти не си допринесъл с нищо, за нищо. Не рядко агресивните хора, са паразиращи. Все пак лаещите да ги наречем хора, са владетели на екзистенциално лични проблеми и носят симптоми – които са нападателни. Накрая получили достъп до власт, тези пренасят заразата над по-голяма маса от хора към по-голяма маса от хора. Хората ги наричат също „материал“. Материалът не винаги е добър. Често подражанието пък създава агресивните навици в обществени групи трансформиращи поколението, без да го забелязват за отклонение в личността. Увреждането, е окончателно.

Отделно друга група от хора, изразяват клинична зависимост към кучешкия състав от животинския свят и който, не представлява изобщо животинския свят, но е избран – без значение на причината, да бъде обгрижван с неясна или пределно ясна, античовешка, противообществена или друга цел.

Обгрижват се агресивно и други целеви групи.

Често целта също е и парична.

Агресивната порода на българина от поколения (преди да се роди сегашния „българин“) му носи незавидната симбиоза с агресивни представители, на животинския свят. Агресията е навсякъде. Не рядко агресията, се скрива зад благовидни, също и мазни приказки от пръстите на ръцете и пръстите на краката, където има пръсти по тялото. Бозайникът все пак говори, прави се на умен, на интересен. Всеки след раждането си е намерил начин да се показва.

Обаче. Защо няма реакция – срещу котките? другари скъпи и майчини функционери, ненагледни – нали котките са от породата лъвове и пантери, на леопарди и тигри?!

Пречат ли котките? Нападат ли? Лаят ли срещу децата и близките?

Не трябва да сте шантави или умствено здрави, за да скочите в защита не на домашните, но на уличните си кучета, които нападат беззащитните жертви! Често гламави хранят „бездомните“, разплодени животни, но не поемат никаква отговорност. Средата пък определя поведението, на хората и животните. Кой обучава животните? Кой ги възпитава? Кой им показва добродетелите от „човешкото общество“? Ако ще пускаш звяр между хората, първо стани човек и след това, пак помисли дали не си първият, от изпуснатите на свобода! Това е психическо заболяване, което не засяга животните! Болни са хората, умствено увредени, отново са хората. Животните, са животни.

Далеч от погледите, се извършва едно беззаконие и се посява смърт, скръб и разруха.

Вие драги, плачете ли за жертвите – на терора извършван пред погледите на тази „държава“? Нали гледате и се оплаквате, охкате един вид – забелязвате ли терор?

Имате ли държава?

Мрежата обаче до днес се възползва като удобно най-вече безплатно средство, да се покажете в цял ръст. Днеска артистичната дейност е на защитници на агресивни животни от животинското царство. Вчера майките пък прибраха милионите, и се кротнаха политически. В държавата – цирк.

– А после, търсите ли човеци?!

„Всички големи кучета като „домашни любимци“, обявено над 5 кг. – задължително с намордник и верига към стопанина си, когато са навън и сред хора, децата, майките, бащите, бабите, дядовците!

Развива се психическа зависимост към страданието и към агресията, за която нелепи хора и днес настояват като „защитници“ на домашните питомци често, които са аргесивни колкото и стопанина.

Не може да се отдели нормалното куче от абстинентното също и при хората, затова законът е повече от добър. Но вероятно същият закон както и много други, ще бъде от изключително кратък и е политически заради „изборите“, нищо повече.

Привързвайте се единствено към човеци, за да станете!