Monthly Archives: април 2019

ЗЛАТНАТА КНИГА – 600 ГОДИНИ ПРЕДИ ХРИСТА

ЗЛАТНАТА КНИГА – 600 ГОДИНИ ПРЕДИ ХРИСТА „Златната книга“, създадена 600 г. преди Христа и страха от нея – „Бакърената“ и „Желязната“. Явно някой много се страхува от тази книга, щом й е отредено толкова малко място. Вместо в самостоятелна зала с фотографирани страници (а те са само шест) и поставени за общ достъп за разглеждане, книгата е поставена и й е отредено съвсем незабележимо място. Помните колко много се шумя миналата година за тленните останки на св. Йоан, а при този артефакт е направено

ЗЛАТНАТА КНИГА – 600 ГОДИНИ ПРЕДИ ХРИСТА

„Златната книга“, създадена 600 г. преди Христа и страха от нея – „Бакърената“ и „Желязната“.

Явно някой много се страхува от тази книга, щом й е отредено толкова малко място.

Вместо в самостоятелна зала с фотографирани страници (а те са само шест) и поставени за общ достъп за разглеждане, книгата е поставена и й е отредено съвсем незабележимо място. Помните колко много се шумя миналата година за тленните останки на св. Йоан, а при този артефакт е направено всичко възможно да остане забулен в тайнственост. Все пак книгата си е самодостатъчна да предизвика интереса и без неговата „защита“, но и малкото, което би могло да се направи, не е сторено… Кой е против „Златната книга“ и защо? За нея няма и не може да се открие никаквиилюстрации или каквато и да е друга информация.

Златната орфеева книга, един от най-тайнствените експонати в музейната ни археологическа сбирка, понастоящем на съхранение в МАЗЕТО на НИМ.

През май 2003 година в Националния исторически музей в София е изложена древна книга, състояща се от 6 страници, изработени от 24-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени.

Текстовете върху погребалните златни пластини-листове съдържат формули, които се тълкуват като свидетелство за мистерийни обреди.

Върху плочите релефно е издълбан текст със считани за „етруски” букви въпреки съществуващите податки, че на Балканите е имало азбука преди гръцката азбука – именно с т.нар. пеласгийски букви, разпространени измежду тракийските племена, възприети впоследствие и от етруските), както и рисунки на свещен ритуален тракийски котел, кон, конник, сирена, лира и войници.

Според археолозите това е най-старата съхранила се книга на света, създадена 600 години пр.Хр.! А ние типично по-български, разбира се, сме я съхранили в мазето на националния си исторически музей.

Върху плочите е издълбан текст с етруски букви и рисунки на кон, конник, сирена, лира и войници. Според археолозите това е най-старата съхранила се книга на света, създадена 600 години преди Христа.

Съдържанието на книгата подсказва, че тя е направена във връзка с погребението на аристократ, изповядващ култа на Орфей. Гръцкият философ Питагор е популяризирал този култ, произхождащ от Тракия, в Южна Италия и сред съседните племена. Досега са открити около 30 отделни страници от етруски книги, но само в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени.

Книгата, която е изложена в залите на НИМ, е била намерена преди около 60 години от войник, работил при прокопаването на канал около река Струма, но скрита и дарена анонимно от 87-годишния й собственик.

Книгата представлява интерес и за членовете на Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни, защото е създадена по същото време, когато Лехий и неговото семейство напускат Ерусалим и защото тя напълно съответства с описанието на златните плочи на Книгата на Мормон, дадено от Джозеф Смит, в неговото писмо до Джон Уентуърд:“Тези записи бяха издълбани върху плочи, които изглеждаха златни, всяка плоча беше 6 инча широка и 8 инча дълга. Плочите бяха изпълнени с вдълбани египетски йероглифи и бяха свързани в книга с помощта на 3 пръстена…” (История на Църквата 4:537).

Ето и малко частна информация за самата книга:

„В Националния исторически музей в София е изложена древна книга, състояща се от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени.Вие спокойно можете да я поместите върху дланта си. Мистериозната книга се състои от шест пластини, направени от 23.82 карата злато с размер само 4.5 на 5 см. Рисунки на кон, конник, лира и войни могат да се „прочетат“ на страниците й. Двама експерти потвърдиха, че реликвата датира от 5 или 4 век преди н.е.

В просторния и почти безлюден Национален исторически музей, разположен в официалната държавна резиденция в Бояна в покрайнините на София, книгата е поставена върху малка поставка до тракийска фреска, която изобразява войн с шлем.

Това е първата напълно съхранена книга от този род, достъпна както за специалисти така и за широката публика. По света има около 30 страници от такива етруски „книги“, смята Елка Пенкова, която оглавява археологичния отдел на музея.

Обикновено златните пластини са били слагани върху гърдите на починалите, за да представляват „пътна карта“ за душата в нейното пътешествие във вечността, в търсенето на божествата. Счита се, че книгата в София е била използвана за погребението на етруски аристократ, който е владеел учението на легендарния тракийски магьосник и певец Орфей.

Философът Питагор е разпространил учението на Орфей в гръцките градове в Южна Италия. В крайна сметка идеите на Орфей са достигнали до съседните етруски племена, които са били известни с артистичното си майсторство. Учените се надяват, че книгата в София може да помогне за разкриване на загадката на етруската писменост, която още не е разчетена.

Друга мистерия представлява начина, по който книгата е попаднала в националния исторически музей. Тя е била предадена на изкуствоведите от 87-годишен мъж, който е казал, че я намерил преди 60 години, когато е бил войник. По време на строежа на път покрай река Струма на юг, той се е натъкнал на тракийска гробница и е намерил златната книга. Той е съхранявал съкровището заедно с фреска от гробницата.

„Размисли на един небезразличен посетител. Най-шокиращ за мен обаче е начинът, по който е изложена златната орфическа книга.

Поставката й е в коридор, сбутана между две по-големи, извън всякакъв обозрим контекст, което я прави незабележима. Тази находка, която би трябвало да заема централно място и да е обградена от обяснителни материали, носи енигматичния етикет „Златна орфическа книга, дарена от родолюбив българин…“

Няма дори приблизителна датировка. Няма и помен от обяснение какво е вероятното й предназначение или дори какво изобразяват шестте й златни листа. Намирам това за скандално.

В други музеи такава находка би имала поне увеличително стъкло и пана с факсимилета на останалите страници, които не са видими от витрината. За дигитално устройство за обстойно оглеждане и повече подробности относно орфическите вярвания и мистерии явно не бива и да отварям дума. С уважение,Мария СпироваМагистър по Криминология и Криминално право (Оксфорд).

„Подкрепям написаното от Мария Спирова. Сбутването на тази книга е неудобство от Истината. Обикновено така се процедира. Още повече, че Златната книга има „археологически паспорт“. Мисля, че мъжът, който я е предал, е указал и точното място на намирането. Бях го чел някъде.Фотоси от нея в интернет почти няма, мисля, че тези, дето сме публикували, са първите два. Информация за нея няма. Още повече, не знаем какво точно е съдържанието на шестте листа. Никой не ги е заснел и представил пред нас. Нека отговорните институции не излизат с твърденията, че сега се „изучава от специалистите“, все едно, че ние сме говеда и не можем да преценим това, което виждаме и сами.

Искаме да видим съдържанието й!Защото безотговорно и престъпно е да се поставят квалификации „етруска“, без това да бъде обяснено и разработено аргументирано в една студия, придружена със съответния онагледяващ фотосен материал, за да видим кое е „етруското“. Макар, че самия етноним „етруски“ не е обиден за нас, (още…)