ПРОЕКТ – БЪДЕЩЕ

ПРОЕКТ – БЪДЕЩЕ 1 – „В подсъзнанието е скрита сила, способна да преобърне света. По пътя към един нов свят, ние сме все още на прага. Вратата към него е отворена, но нямаме достъп встрани от посоката, намерени заблудени, лишени, неадекватни. При основите е положен камъкът, защото не сме сами и няма да бъдем; оттук нататък ще е така. Силата на подсъзнанието е голяма. На всички е известно, че то следи функциите на човека и ги контролира. Също така е установено, че в него е отпечатано всичко, което се

1

ПРОЕКТ – БЪДЕЩЕ

1 – „В подсъзнанието е скрита сила, способна да преобърне света.

По пътя към един нов свят, ние сме все още на прага. Вратата към него е отворена, но нямаме достъп встрани от посоката, намерени заблудени, лишени, неадекватни. При основите е положен камъкът, защото не сме сами и няма да бъдем; оттук нататък ще е така.

Силата на подсъзнанието е голяма. На всички е известно, че то следи функциите на човека и ги контролира. Също така е установено, че в него е отпечатано всичко, което се случва, защото подсъзнанието регистрира всяко събитие от живота и свързаните с това резултати в един преголям свят, за да бъде разбран пряко по естество на следящите ги моменти чрез отражение на случващото се с тях. Извършва се действие, проследяват се резултатите; това е залегнало при основите на творческото начало. Човек няма възможността да разгледа заобикалящият го свят самостойно, няма ли изход на перспективата към това, за да бъде направена съответната комуникационна среда чрез комуникационна основа. Чрез изместване към обекта се получава и комуникационната ни среда, която ще се отнася до различните области от човешката дейност и творчество. Всичко това обуславя наличието на съзнателност, която е първопричина за изразителната среда в която човек ще покаже присъствието си, естествено разумът и човешката му съзнателност определящи качество на динамиката, позволяваща му съзнателност – но, не в резултат на родената в този свят животинска основа към биологичната мярка, но в резултат от въздействие върху пластовете материя след това, в дълбочина от материалния свят и където предметните качества губят материални съставни в остатък към качества, които са допустими единствено в този свят, не другаде. Така се навлиза от първична съзнателност към вторичната подсъзнателност или обратно, в зависимост от реда на разглеждането – разбира се, чрез отражение към субекта имащ възможността да го направи. Това са първите стъпки.

Ако ние търсим врата за към новия свят, но чрез ново пространство със сигурност знаем, че същата тази врата към Вселената се намира на същото място, което ни представлява. Определящо, поведението към познанието пък създава възможността да бъдем и сме адекватни едва когато не допускаме грешки, но намираме онези от Вселенските резултати, които ни гарантират възможното /за нас/ оцеляване. Вселената е безкрайна, от безкрайната Бездна, което не на последно място говори за опасността свързана с Вселенските резултати. Вселената не е безопасна. Това е материя на познанието, чрез която се получават гарантирани резултати. Резултатите обаче не винаги гарантират положителен знак за човешките преживявания, когато не се управляват при раждането на резултати и което, разбира се често убягва. Особено, когато човек няма представа и се оставя на лични/безлични миражи, въображения, вътрешна дейност на мозъка произвеждащ материя с инертен състав, чрез подредба към хаос, човек губи представа за своята дейност, изразява я творчески адекватна, което не е точно така и говори за слабост, изкривеност, често намиращи се приемници, последователи, ценители реално, които са жертви. Тази човешка неадекватност, възпроизвежда цели комуникационни обеми на лична среда, която се възприема за елитарна, на друго ниво, възвишена, прочувствена, всъщност, която е губеща се в основите на съответните качества, чиято придадена стойност е безполезна, без никаква стойност, безплатна, скъпо платена. Тоест, човек не показва, не съдържа градивна материя към друго ниво и в друго пространство, когато се заблуждава от собственото и мозъчната му дейност, е изразяваща енергийните качества, съответно показвани в хоризонта на енергийния праг. Преодоляването му към момента е невъзможно, защо? Защото енергийния праг, чрез човешката ни динамика /наречено също суета/, представлява единствено свойствата, изразени по съответния начин в човешката ни среда. Преодоляването на енергийния праг, все още не е направено.

/Духовните преживявания, са от друго естество. Мозъчната ни дейност е пребогата в душевната си среда, към момента обаче, която е крайно ограничена./

Достигнали енергийния праг, който е качествено непреодолим към момента състав, ние сме търсещи изход от ситуацията, като възлагаме надежди с внимание върху нови неща, за съжаление използващи или възползващи се от стари, неработещи предпоставки по същество, когато се налива вино в стари, често изтъркани мехове от употреба, често злоупотреба с цел да се покаже, да се представи нещо за ново, което не е преодоляващо енергийния праг.

Наясно сме, че това към момента не е във възможностите да бъде направено, нито всеобщо ни представлява. Особено, когато губим първопричината към съзнателност из основите на сегашното битие, или когато поведението ни се определя посредством материя в преживяното, което е крайно и недостатъчно, за да бъде признато за първопричина в дълбочина, често убягваща ни, намирана по инерция на човешката / животинската адекватност, когато говорим за качества. Оставаме в същия свят.

Което наложи, да се направи друго. Изграждането на мисловна към немисловна основа и двете, които са от мислима към немислимата база енергийни съставни, произведени в съответните резултати. Чрез използването на отражения към всичко това, успешно се завърши проект, който показва възможните пътища; разтваря мисловни константи; обособява налично пространство; създава завършени фрази – немислими, създаващи вирхи в плътта във вид на усещане, предусещане, получаване на възможните качества. Доказано е, че душата нека я наречем, прониква в материята чрез усукване, завихряне на полето, което пренася, съхранява енергия през цялото време във физическото пространство. Показващо, което е не само човешката ни душа, намерена в изключителна светлина и която се връща към своето битие след смъртта. Душата не на последно място е светлинен мираж и затова, се страхува от мрак. От друга страна, в себе си носим формата на безкрайното преживяване, свързано по един или друг начин към мярката, която е създаваща превъзходната степен на човешките качества. Дори и да имаме качествата, ние не ги притежаваме в комуникационната си среда, когато са изкривени или когато се злоупотребява, защото произведените от нас резултати са изкривени, недостоверни, изопачени, свързани към динамика на лъжа с цел злепоставяне, възбуждането на качества реално, които са липсващи /по-горе се каза/.

Затова се направи друго. Обхванати бяха светлинните качества при основата, преди да бъде събудена мисловната дейност към човешката адекватност, посредством атакуване на първичните, външни центрове във властта на човешкото тяло, направено в до/сетивна среда. Поставена при основата е трансцедентната наука, езотериката преди да бъде родена, магията преди да се развие. Всичко това е предшествано от един изумително тих, неестествен за нас полъх на веществото като материя в мисълта. Събудени са камбани на съответните фрази, събиращи в себе си свойства на логиката и антилогиката; на силата и безсилието; на възможното с невъзможното.

Поставени са основите. Накратко, което беше направено чрез инерция на човешкото преживяване, водени чрез вниманието върху съответните фрази с ключов момент, повлияващ върху остатъчната материя в мисълта. Затова камъкът, беше наречен “Ключ”. Една от възможностите човек да открие невиждани свойства на разума; да намери себе си към пределите на света; да получи път към пространството водещо в изумителната среда, на “Божията Магистрала”. За да се достигне до нея обаче, са необходими първичните качества.

Тези качества, вече родени са представляващи човешкия свят. В началото.

Нататък, следва развитието на конкретна динамика в съответната й среда, която ще означава моментното състояние, обяснимо с речта и чрез знаците към комуникация, създаващи сила. Обаче, как използваме знаците – схематично заложени в мисълта индуктиращи сила, която отключва възможностите накрая, които са конкретни, определени от практиката, която ни представлява? Това е въпрос на сигналното сходство достигнато с опита, който опит човек притежава. Особено след раждането в подобен свят, човек получава възможност да бъде част от човешкия свят и от ангелския, когато сме там. Гаранция от друга страна също няма, защото няма гарантирани пътища от субективна страна, човек да покаже познание, чрез личната адекватност. След своето раждане, което се изпълнява по естество, човек попада в съответната му среда. Оттук нататък възможностите касаят безкрайно число, често, което се разминава от превъзходните степени, които са позволяващи полет. Човешката логика е логика на творец, който достига до творческите предели и продължава нататък. Разбира се, това се развива в условията на предварителен, структуриращ се полет и когато, предварително, първо му се показват възможностите; калибрира се функцията позволяваща полет – нормален, устойчив, предаваем, запомнящ се.

Достигат се структуриращи, информационни обеми, които са представляващи индикация към човешкото състояние в сила да представлява човешкия свят. Това е задачата от друга страна, да съберем наличната информация; да бъде показана разбираемо; да бъде разпространена – защо? Защото новият свят, изразява готовност да ни покаже комуникация чрез предмети, налични в заобикалящата среда, съдържащи тайнствената природа на сигналното естество, който свят продължава към бездната след това. Забележката е, че сигналното естество продължава. Забележката е, че сигналното естество е безкрайно. Както и забележката е, че сигналното естество е самият край, изразен към субективна среда.

Тогава, достигнали зад пределите на света от другата му страна получаваме немислимото, невероятно, неизразимо чрез конвенционалната практика на речта, при полагането на знаци в ума позволяващи нереално, да сме свидетели на предметните качества, на предметните чудеса. Защото в края на краищата, ние създаваме същите тези условия за възникването, без да го подозираме резултатно. Това би могло да се нарече с религиозната практика конвенционална “магия”, което ние самите сме предизвикали при неопитност – без да го подозираме, а при опитност търсещи механизма. Това би могло да се нарече също атеистичен вулкан, свързан с практиката на научно обоснована среда, която среда потвърждава конкретно, точно и ясно показаното. Преди да се развие обаче, го имаме обяснено, след което го имаме съхранено. Това е материята, показваща механизма на ключ към производните за ума позволяващ човешката логика, да се развива устойчиво, стабилно, запомнящо се.

Използва се базата на достигнато към предметните качества, които са свързани с био-физични процеси, чрез реакция на химична основа създаваща био-физична среда. Това изразява повърхност на условно “душевните” качества нека ги наречем, които се свързват с материята на света обяснимо, стабилно, устойчиво с раждането на който и да било във властта на човешкия свят. Тогава човешкият свят нанася първите белези, после вторичните и така, се оформя човешкото в нас – изразяващо предиктив към Вселената, докато ние сме на земята във вероятност, която е действаща чрез ума, имащ собствена перспектива.

Комутира се сигналното естество на човешкия опит и в човешкия свят, идващ от Бездната въпреки нас; въпреки сигналната перспектива категорично, която е създаваща хоризонти, предели, граници, резонансните пръстени видимо и невидимо, показващи свят. По такъв начин търсенето на светове продължава, а намирането на светове съхранява човешкото ни познание в свят, отразяващ пределите в нас. Личното качество от друга страна; това е механизмът на ключ за проникване и със сигурност, допринася да бъде показано роденото чрез ума разбираемо, допустимо, дългоочаквано. Защото човекът е жаден, търсещ субект, но човек е посредник често, което не се забелязва.

Ние, от екип на АРХЕА не знаем чрез колко думи е създаден светът, една или две, върху скрижалите, нито къде е написано казаното преди нас, върху каменни плочи; какъв е обемът на работата; къде са останали тайните неразкрити преди нас, но ние показваме при основата на света – неговото, във власт по един допустим, разбираем логически начин, отварящ пътека към бъдещето на всеки от нас.

Разбира се, това е изключителна работа. Нелека задачата ни е да се справим оттук нататък с рационални неща, които касаят разпространението, комуникацията, съхранението, представянето на онова, което широко разтваря пътя към магистралата за ума. “Божията магистрала”, за която се говори е качество. А човекът е жаден, особено, когато не се задоволяват потребностите на жаждата му. Човекът е жаден и когато, се задоволяват потребностите на жаждата.

В началото, ние показахме жаждата; после допуснахме жаждата; задоволихме въпросите й; дадохме отговорите на всички възможни въпроси; заключихме формата съхранена в ума, за да има безусловните качества същият, когато направи възможното му, конкретно, точно и ясно.

Намираме, че процесът представлява продукт, чието разпространение в публичното пространство ни доближава към новия свят. Обяснено, което ще бъде разпространено при делегиране на права към общественото пространство, необходимо съдействието на експерти, логически запознати с материята на фотонната фраза, че всичко е светлина.

Открито е, че във вътрешността на живите клетки има гигантско електрическо, магнитно поле:

“До съвсем скоро се считаше, че електромагнитното поле в живите клетки е локализирано върху мембраната им и отсъства от вътрешността на клетката. Изследователски екип от университета в Мичиган обаче, откри точно обратното. Резултатите от експериментът, ръководен от професор Роул Коупълман показват, че вътре в живите клетки електромагнитното поле е наистина огромно – над 15 милиона волта на метър. Това е електромагнитно поле е 1500 по-голямо от това, създавано от високоволтов далекопровод и милион и половина пъти по-голямо от това, което има в един средно-статистически дом.”

Ние раздвижихме това електромагнитно поле, при образуване на словесните форми.

Което чрез дейността на АРХЕА го пренесохме във вид на печат, посредством достъпното образуване на материя за ума в безкрайната ни Вселена, изразяваща се чрез:

“Акашовите записи, са набор от енергийни отпечатъци в каузалното поле на Вселената, които по същество служат като запис на всичко, което душите са преживели както на Земята, така и в други светове. Тези записи са подотдел на Универсалния ум, който съдържа всички знания и преживявания. Тези записи се съхраняват под формата на енергийни пакети, малки нишки от светлина, които оформят кристална решетъчна система, геометричен модел в каузалните планове. ”

На върха, което се съхранява и позволява да говорим достоверно, за:

”Откритието на нов клас частици, наречени пентакварки. Пентакваркът не е просто нова частица. Това е начин на обединение на кварките, които са основните съставки на обикновените протони и неутрони, в модел, който никога не е бил наблюдаван. Това ще ни позволи да разберем по-добре как обикновената материя е съставена от протоните и неутроните. Разбиране за структурата на материята претърпя революционна промяна през 1964 г., когато американският физик Мъри Гел-Ман предположи, че барионите, които са категория частици, включваща протоните и неутроните, се състоят от тройка елементарни частици, наречени кварки, а друга категория, наречени мезони, се формират от двойка кварк-антикварк. Антикварките са кварки антиматерия. Преди това на учените бяха известни само адроните от два кварка (мезони) и от три (бариони, като протоните и неутроните). Моделът позволява съществуването на други състояния на кварките като пентакварки, съставени от четири кварка и антикварк. Те бяха наречени PC(4450)+ и PC(4380)+ като първите са ясно видими за връх на данните. Достоверността на откритието е 9 сигма.”

На границата между световете, показано по такъв начин, ние разглеждаме възможността за създаване на невронни връзки, които предполагат възбуждането на интелект над възможната перспектива – добавено, че сме направили пътищата за обуславяне движението на мисълта:

“Разгадани са тайните на невронните връзки, създаден е изкуствен интелект. Конструиран е уред, съдържащ перцептрони (изкуствени невронни мрежи). Той е способен на разчленява разбираемо информацията като видео и звук. Проектът е реализиран от международна лаборатория, обединяваща учени от Германия, България, Украйна, Беларус. Разгадана е тайната на мозъчната невронна мрежа. Във физичния модел, както и в главния човешки мозък, се случва образуване на нови невронни връзки и затихване на вече съществуващите. Според изследователите, възможностите за използване на създадения от тях изкуствен интелект на практика са безгранични. Освен това, изкуственият носител на естествен интелект може да се вгражда в „интелигентни“ роботизирани комплекси и неврокомпютри.”

Ние предоставяме възможност за създаване на естествен интелект при използването на невронните връзки, които са налични във всеки от нас. Разширяването, раждането, образуването на същите, се свързва към биологичната мрежа на човешкия разум.

Чрез човешкия разум от друга страна, който сме разширили по естествен път, ние разглеждаме случващото се във Вселената там, където пристанището успокоено е във комуникативни вулкани, раждащи урагани:

”Вселената след “Хигс Бозона”. Преди него имаме стандартен модел. В рамките на този модел предполагаме, че съществуват 12 фундаментални частици. Шест от тях наричаме кварки, протоните и неутроните са направени от кварки. Ако кварките имат маса, то и протоните и неутроните имат маса. Имаме и още 6 лептона. Това са базовите частици, от които е изградено всичко около нас. В рамките на Стандартния модел през 1964 г. Питър Хигс и негови колеги изказват хипотеза, че навсякъде в пространството съществува едно поле и всички частици, освен фотоните и глуоните, взаимодействат с това поле, като в резултат на това взаимодействие получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, трябва да съществува още една частица, която е свързана с хигсово поле, но не е самото поле. Тя е нормална частица; ражда се и живее известно време, след което се разпада. Тя не дава маса на никого, маса на всички останали частици дава полето. Когато го има, тя съществува. Полето е навсякъде, докато тя се ражда, живее и умира, както всички останали нормални частици. Частицата има висока маса. Хигс Бозонът е почти 130 пъти по-тежък от протона. Стандартният модел описва около 4% от съдържанието на Вселената, но какво стои зад съдържанието на останалите 96% е въпрос? Когато е изследвано движението на галактиките и как се привличат, е установено, че тяхната маса трябва да бъде по-голяма, отколкото е. Оказва се, че 23% от масата на Вселената е съставена от материя, която е непозната. Тази материя не излъчва, не поглъща светлина, заради което се нарича тъмна материя. Това, което ние със сигурност знаем, е, че тази материя не е съставена от тези частици, които са в Стандартния модел.”

Което допринася разбирането, че Вселената практически е безкрайна, да бъде водещо при излъчването на мисловна субстанция във вид на светлинен сигнал, “псевдофотон” /незабележимо изгаряне/, чийто печат обуславя раждането на светлинен сигнал. Така се отделя конкретната информация към безкраен, разбираем донякъде свят, за който се казва:

”При определени обстоятелства, електроните, субатомните частици могат да комуникират помежду си в реално време, независимо от разстоянието между тях. Без значение дали се намират на 10 метра или на 10 милиона километра, едната частица винаги „знае“ какво става с другата и обратно. Проблемът с този факт е, че той нарушава приетото ограничение на скоростта с която може да пътува информацията, представляваща скоростта на светлината. Пътуването със скорост по-голяма от тази на светлината е равносилно на преминаване на времевата бариера. Откривателят е Alain Aspect, за когото физикът от Лондонския университет Дейвид Бом смята, че откритието дава основание да се реши дали обективната реалност не съществува, въпреки солидния си вид, когато Вселената е във вид на огромна холограма. Триразмерността на изображението не е единствената черта. Когато холограма на предмет бъде срязан наполовина и след това осветен от лазер, всяка половина ще проектира целия предмет. Получените половинки могат от своя страна да се разделят на две четвъртинки. Всяка от четвъртинките при облъчване, отново визуализира целия предмет. Това налага Дейвид Бом, да погледне по различен начин върху откритието на Аспект като смята, че причината субатомните частици да остават в контакт една с друга, независимо от разстоянието между тях, не се дължи на факта, че те си разменят сигнали, но защото тяхната разделеност е илюзия, между тях няма разстояние,” което ни доближава до теорията на “Акашовите записи”, свързано пряко и косвено с информацията.

Съществува различно ниво на реалност, която не можем да възприемем, също едно сложно за изразяване измерение, което е аналог на моментното състояние там, където се забелязва. Вселената притежава изумителни свойства, особено когато го няма онова разделение между частиците и това означава, че всичко във Вселената ще е свързано помежду си от първото до последното. Всичко е във всичко и природата е безкрайна:

”Неврофизикът от Станфорд, Карл Прибрам също стига да убеждението за холографската същност на Вселената. Прибрам стига до холографския модел тръгвайки от загадката, къде и как в мозъка се съхранява паметта. След дългогодишни изследвания достига до извода, че паметта не се съхранява на точно определено място, но в целия мозък. Ученият се запознава с концепцията и разбира, че е намерил обяснението, което търсят изследователите на мозъка. Той смята, че паметта се съхранява не в невроните или в малки групи неврони, но в шаблони от нервни импулси, които се пресичат в целия мозък по същия начин, както светлите и тъмните интерферентни линии пресичат цялата повърхност на холографско изображение. Мозъкът по такъв начин представлява холограмен продукт. Което обяснява и как мозъкът може да запамети толкова много информация в себе си.”

Холографската природа на съзнанието, отговаря за преработването и разделянето по честоти на конвенционалната, човешка съзнателност, имаща праг на чувствителност, чийто образи ни показват реалност. Но каква е тази реалност, когато се съберат изследванията на мозъчния модел с теорията за Вселената, когато реалността е вторична във вид на трептене, което математически мозъкът го избира и сетивно превръща в реалност на осъзнатото битие, го имаме обяснено. Обяснено е също, че паметта се развива като продукт върху места, възприемащи първични сигнали:

“Изследвания на канадския неврохирург Уайлдър Пенфийлд през 20-те години на XX в. предоставят убедителни данни, че определени спомени имат определени места в мозъка.”

По такъв начин неврони от физиологически области изпълняват функция в паметта, чиято цел е да съхранява наличната информация, така и го прави.

Уайлдър Пенфийлд, продължава: “В книгата „Загадката на ума“, публикувана през 1975 г., малко преди смъртта си, той пише: “Веднага стана ясно, че това не са сънища. Имаше електрически активирания на последователния запис на съзнанието, запис, който е бил осъществен в по-ранното преживяване.”

Говори се за енграма, която е отпечатък на спомена в преживяното:

”Такива следи от спомени се наричали енграми и въпреки, че никой не знаел от какво е направена една енграма, дали е неврон или специален вид молекули”, енграмата съществува.

От екип на АРХЕА ние предлагаме преживяване. Разбираме и че преживяването не кореспондира със сънищата, миражите, илюзията, нереалното естество.

Но всичко, което е казано и сме срещнали през живота си, е записано в мозъка и се складира във вероятностите на спомените; така информацията продължава да бъде активната част, която се разширява посредством познанието, конфигуриращо личното състояние, личността във всеки от нас /във волева перспектива/, която се ражда, показва, умира чрез трансформацията на ума към пространство от другата му страна. Докато страните са безкрайно число и това е в основата. Пътят към Бездната е динамика. Посредством динамиката на личното състояние, се предоставя възможност невронните връзки по автономен път, съответно през човешкия ни живот от една страна, да се разширяват – един път дадена “магистралата” и човек излиза над първичната недостатъчност, наречена хоризонти и търсенето му, получава съответните резултати. Именно заради тези не потърсени резултати преди, от екип на АРХЕА положихме камъка на посоката, на познанието, резултатно и ефективно. Конфигурира се възможността всеки от нас, да бъде човекът от бъдещето. Предварителната динамика е разрешена накратко с подреждане състоянието на мозъка, способен да възприема създаденото енергийно поле, което показва посоката, но и което съдържа възможността за показване на посока. Това определя конкретните ни, обективни възможности, ние да разберем какво се предлага, какво се изисква във времето и пространството. Което ще кажем е пренебрежимо малко към онова, което стои след това. Предлага се танто. Накратко и в съкратен вид, във вихрова психо-позиция са изнесени сигматично форми от псевдо`фотони, към облаци, които са правещи от познанието области съкратени към убеждението по пътя на логиката и при изграждането на съответната до`материя, кореспондираща с антиматерия – защо? Защото се отразява материя в мисълта, която е енергозависима към Вселената, от другата й страна. Всичко това се постига накратко при резонанс между “Ключ” с ключо-държателя, нека го наречем. От друга страна самият човек става съавтор към прогресивното си начало и сам, произвежда енергия от отвъдното през материя /в мисълта/ в настоящето. Произвеждаме автори. Създадено е електро/магнитно поле, което поддържа разликата между материя с антиматерия – тези, да кореспондират енергозависими помежду си, на разстояние отражението между тях. Магнетизмът обаче, се развива по време на прочит при създаването на вихри за мисълта, която възпроизвежда по автономен път едночислените псевдо`фотони от първи разред, преди да се появи функционалната логика. В тази междинна среда има известно забавяне, което е пренебрежимо малко, но наречено ИПП – инерционна податливост по плът и разгледано в разширения вариант на “Ключ”. Забавянето всъщност не е никак малко, в зависимост от чия страна се разглежда процесът на преминаване през пространство, което е междина, в съкратения вариант на “Ключ” обяснено /подвидово/, което е факт. Всичко това е в основите. Магнетизмът се обяснява чрез качеството – как? Качеството е състояние в дълбочина, предоставящо много възможности, една от които е полет, а полетът продължава към Бездната.

На въпроса, защо се каза, че предлаганото е “танто” – се отговаря така, защото никой не е допринесъл чрез йота към което и да било.

Облаци. “Паметта не се съхранява на точно определено място, но в целия мозък. Паметта се съхранява не в невроните или в малки групи неврони, но в шаблони от нервни импулси.” Паметта, се разнася чрез облаци. Структурират се облаци. Съхранена веднъж, тя възприема интерферентния отпечатък и го разнася, при което стойността не се губи, но съхранява. Това говори за енергийния отпечатък на паметта, представляваща мисълта, способна да съхранява детайли. Говорим за спомени, не за първични, физиомоторни реакции обуславящи функция в тялото, които се съхраняват от центрове, отговарящи за това не като шаблони, способни да възпроизвеждат невронните връзки. Облаците, са електромагнитни фотони, разкриващи се при полет на мисълта. Наричат се също “шаблони”, което не ги изразява чрез пълнота, необходима за точното им разбиране, какво представляват. Споменът не е единственото, което мозъкът може да обработи по холографски, интерферентен път, защото се оказва и че част от първичните центрове в мисълта, могат и се припокриват. Забележката е, че каквото се наблюдава в пространството, то не се проектира директно като такова от мозъка в паметта. Във вид на памет се трансформира конструкция на познанието в динамична среда. Ефирната част нека я наречем, която отговаря към външните белези, систематично се достроява по пътя на логиката, развита до степен на автономен субект. Органите, които са отговарящи към ефирната част – продължават развитието си, дострояват познанието; докато органите от корпуса на телесната част, изпълняват първични задачи. Точно това е разделянето между телесната част на душата, къмто “телесната” част на духа. Опростено, движението в мисълта продължава. Където разбираме, че съобщенията между невроните /нервните клетки на мисълта/, не протичат самостоятелно във вътрешната среда. Когато сигнал достигне до ганглия, представляващ възел от група неврони ограничени със съединителна тъкан, този сигнал продължава излъчването си вълново към съседното му пространство. Знаем, че съседното му пространство е изпълнено с милиони подобни неврони. Създава се облак. Енергията се наслагва и разширява към т.нар. паметта във вид на интерферентни, електромагнитни сигнали, картини, шаблони. Говорим за квантова физика, където на мястото електронът има способност да се държи като частица, имаща маса и като вълна, част от електромагнитно поле без никаква маса. Природният дуализъм, създава дава образите на двете лица.

По такъв начин, ние променяме структурата на човешкото ДНК, чрез възлагане граматически правила при образуването на клетъчна информация; поддържаме състоянието. Предложен е енергиен ситнаксис, като за него се знае, че /генетически/ кодът се повлиява от думи и фрази възпроизвеждани в мисълта. Въздейства се чрез колебания с думи върху конкретното ДНК, като алкалните двойки следват промяната на граматиката, както и на синтаксиса. Установено накрая, че материята на живата /човешка/ ДНК се променя с вербалните средства чрез повлияване върху клетъчната динамика. Това е целта. Програмират се клетки в човешкото тяло; препрограмират се старите. Създават се форми на размисъл при основите, за които се каза, че реално целта на АРХЕА е да създава съавтори, които започват при автономен режим да решават задачи с цел създаването на нови задачи. Комуникацията с човешкото ДНК се осъществява в дълбочина. Достигаме до целта, която показва възможността на словесните форми да раждат живот.

Към всичко това, ние показваме хиперкомуникация към околното ни пространство, защото в началото е заложена мигновена проява към свят, която е въз основа на същата. Това е през далечната 1998-ма година, година по-рано, когато светкавицата роди светлина. Тогава се ражда началото, обяснено за положително. Оттук нататък възможностите, да се използват мостовете на Айнщайн-Розен, които съединяват различните области от Вселената позволяващи предаването на информация извън времевото пространство, са напълно реални. Използван е аргументът на физиката, специално на квантовата при определяне на процесите, които се задържат единствено в мисълта /при разглеждане/. Докато пулсиращата Вселена е недоловим след сетивен процес, изпреварващ възможността да се разглежда по естество. При отражението към сигналната ИПП обаче, ние сме способни да направим логическа база, на същият този процес. Възприемаме своеобразно Вселената покрай нас, към която прибавяме логическа база и получаваме свят. От своя страна, което интерпретира познанието ни за свят субективно, без наличните качества в пълнота. Последното, което е невъзможно.

НАКРАЯ

Това, което ние предлагаме идва от бъдещето. Това, което предлага екипът няма сравнителна част; няма дори аналог колкото и да се използват словесните форми. От друга страна, словесните форми творят и разграждат, ние създаваме. АРХЕА намери за правилно, да направи блокова схема, показваща принципа на проникване в свят, който идва от бъдещето и се среща в сегашния. Задачата ни е да покажем част от пътя към състоянието, което ни свързва към бъдещето. Разбираемо, което се отразява към редица от трудностите имащи обективен характер. Човешкият фактор инициира човешката суета, а ние не можем да се преборим по такъв начин с онези, чиято константа е определяща. Това е личното неразбиране не само какво ние предлагаме, но и защо /точно/ ние предлагаме каквото и да било. Отговорът би трябвало да е, защото отнякъде се започва, без значение от кое галактическо село се ражда идеята. Вероятно говорим за завистта с “галактически” качества, към които нямаме съпричастност тъй като ние предлагаме, защото ние предлагаме бъдеще.

Светът се променя, но което е неусетно и постепенно за нас се променя усещането, че светът се променя. Разбира се, което е труден процес при изграждане на основата, на предметните качества. Разбира се също е казано много за силата, за енергията, за динамиката, за трансформацията, резонанса; процесните свойства и качества са разгледани, обяснени, доказани към човешкия свят. Обаче, има една празнина, която стои незасегната, не ги свързва към работа. Инерцията от друга страна, ние да се възползваме от придаденото частично създава прегради с които се съобразяваме, когато липсва познанието като вятър, възнасящо вече направеното напред, нагоре, в дълбочина. Към момента липсва същата тази дълбочина.

Което не се забелязва, защото се проследява инерцията. Това от друга страна допринася, да продължим упорито работата чрез търсене на възможните пътища в доказателство, че ние го заслужаваме този свят, който е новият свят. Към момента, инерцията на предишния свят е обзела движението на сърцата, създаващи символични прегради пред мисълта. Особено, когато човек преживява дните чрез навика за живот, определящ комуникативно възможността за живот, от нас се отнема живот. Ние сме живи разбира се, ако това е целта. Търсенето на Космоса пък намира хармония на изкуството, което задоволява претенцията за хармонично изкуство. Търсенето на Космоса ни предлага наука, която задоволява претенцията за наука. Търсенето на тайни, създава езотерична претенция в тайните. Намирането на комуникационни възможности между нас, определя себеподобните в тях и така, инерцията продължава.

В същият този затворен кръг, се излъчват сигнали, изнасят се лекции, правят се научни симпозиуми към човешкото творчество, предлагат се “нови възможности” в старите, нека ги наречем мехове, защото са меки в основата, без да работят по същество. Не се преодолява пространството.

Но нали това беше целта – да се преодолее пространството, не да сме наблюдатели, преживяващи своето в прах заради навиците и пак, затварящи след това следващото го след това.

Със сигурност, заслужаваме повече. По същество. В този момент е направено друго. Изградена е логическата поредица, направена чрез хармония, даваща най-доброто усещане за хармония. Това е направено от АРХЕА с цел бъдещето ни да получи от най-доброто, най-добрата му част. Никак не е трудно да се открие промяната в нас, след като най-добрата ни част се възползва от вече направеното.“

2 – „В България срещаме трудност, нормално за липсващата нормалност към следващото ниво.

Разбира се, обградени със завист, неадекватност, неразбиране, мнителност, ние търсим еднакви, способни да изградят един нов свят, различен от този, който познаваме. Търсим комуникация въз основа на което предлагаме. Никак не е малко да знаем, че ще намерим подкрепа от бъдещето към настоящето по такъв начин, във възможността след това да продължим с новите си приятели.

Не търсим съавтори като автори на личната си съдба, но личности, изградени да нямат претенция върху чужди неща, които ни се предлагат по такъв начин, изцяло и без остатък.“

3 – „Ние можем и сме способни да моделираме поведението; човешките ни възможности представляват спектър от предаваемо преживяване; можем и пресъздаваме картини от бъдещето към настоящето; търсим сродни, способни да го направят.“

По пътя към „Божията Магистрала“ …

Източник: Valeri George – ПРОЕКТ – БЪДЕЩЕ 1 – „В подсъзнанието е скрита… 

ВЪВЕДЕНИЕ НА МАЙКАТА БОЖИЯ / ДНЕС – 21 Ноември 16 ГОДИНА
"Когато пречистата Дева навършила три години, праведните й родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм ...
ОЩЕ
ПСИХО-ФИЗИКА, ПОСОБИЕ ISBN - 978-619-90452-1-3 За хора от бъдещето, способни да се възнесат върху Магистралата.
ОЩЕ
ПЪТИЩА, СЪДБИ, ПЛАНЕТА
ПЪТИЩА, СЪДБИ, ПЛАНЕТА Разминаваме се с човешки съдби по човешките пътища ; идват и си отиват познати и непознати ; се срещат и разминават живот със съдбата на човеци и ангели ...
ОЩЕ
ЕПИСКОП ПОЛИКАРП ПО ПЪТЯ КЪМ БОЖИЕТО ЦАРСТВО / В БОРБА ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
ЕПИСКОП ПОЛИКАРП ПО ПЪТЯ КЪМ БОЖИЕТО ЦАРСТВО / В БОРБА ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО НА БЪЛГАРИЯ "- Мога да кажа, че обичам Видин, обичам всеки град и село на епархията, обичам всички хора ...
ОЩЕ
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ “ЗЕМЯ НА БОГОВЕ” ВТОРА И ТРЕТА ЧАСТ
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ “ЗЕМЯ НА БОГОВЕ” ВТОРА И ТРЕТА ЧАСТ Приятели; продължаваме с издаването на първото научно произведение от най-ново време, което има претенцията да обхваща основни моменти от създаването на българската ...
ОЩЕ
ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕННОСТ НА ЗЕМЯТА / СИЛА
*БЪЛГАРИЯ - ЕДИНСТВЕНОТО ПРИСТАНИЩЕ / ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕННОСТ НА ЗЕМЯТА, СИЛА Последното се изрича след поставянето на Време, в което се подготвя идването на Сила или на Светият Дух - Онзи, Който ...
ОЩЕ
МЕДИЯ, КОМУНИКАЦИЯ, ИНТЕРНЕТ
АРМЕДИЯ V. M. - ИЗЛЪЧВА НА ЖИВО ВСЕКИ ДЕН / ПРОГРАМНИ ПРОДУКТИ ПО ЧАСОВИ ЗОНИ 1. ЗОНА - ЦЕНТРАЛНО ВРЕМЕ ПО ГРИНУИЧ 2. ЗОНА - САЩ, Източно крайбрежие 3. ЗОНА - ...
ОЩЕ
ПЛАНЕТА / БЪЛГАРИЯ – 3
Към края на историята за планетата, започваща от България. Все повече се открояват гласове за мястото на България, която по своето си величие е достойна през вековете и не 1300 ...
ОЩЕ
ИИСУС ХРИСТОС ХИЛЯДОЛЕТИЯ ПРЕДИ СВОЕТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ…
ИИСУС ХРИСТОС ХИЛЯДОЛЕТИЯ ПРЕДИ СВОЕТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ - ИСТОРИЯТА СЕ СЪБУЖДА ПРОМЕНЕНА РАЙСКИЯТ ЕДЕМ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ЧЕРНО МОРЕ, ДО БЪЛГАРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ - ЧАСТ ОТ ЗЕМИТЕ НА ТРАКИЯ ...
ОЩЕ
БЕЗИМЕННА, НЕПРЕХОДНА
ВЪЛШЕБСТВО / ДА ГО ПРЕЖИВЕЕШ И ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ Конникът Джон & Мери (безумната) се срещнали на пътя, разминали и се погледнали скрито през рамо в отдалечаващата се сянка, щедро отпуснала ...
ОЩЕ
АРМЕДИЯ С БЕЗПЛАТНИ ИЗДАНИЯ / 2017 ФЕВРУАРИ
ПРОЕКТ - БЪДЕЩЕ В началото бе Словото, Което беше у Бога и Бог беше в Словото, а Дух Божий се носеше над земята в целия блясък измежду ангелите, безплътни сили и ...
ОЩЕ
RISEN CHRIST
В началото бе Словото, Което беше у Бога и Бог беше в Словото, а Дух Божий се носеше над земята в целия блясък измежду ангелите, безплътни сили и власти. Човеците все ...
ОЩЕ
ДУХЪТ НА БЪЛГАРИЯ / НАПРЕД КЪМ БЪДЕЩЕТО
2015 - СВИДЕТЕЛИ СМЕ НА СТАРАТА / ИДВА НОВАТА ГОДИНА - 2016 Сънародници, Ние сме солта на земята, ние сме творци във Вселената, ние сме деца на Бога, цветя по българската земя; ...
ОЩЕ
ВУЛКАНИЧНА ПЕПЕЛ, ГРЪМОГЛАСНА
ВЛАДЕЯТ ПРЕСУШЕНИ УРАГАНИ, ПОЖЕЛАВАЩИ ОЧАКВАЩИ ВЪЗБУДЕНИ И ГРЪМОГЛАСНИ - ЗЕМНИТЕ НЕДРА НАПРЕЖЕНИЕТО ЗЕМЕТРЪСНО СЕ СПОДЕЛЯ И РАЗНАСЯ ВЪВ ВУЛКАНИТЕ, ИЗПЕПЕЛЕНИ ОТ ОЧАКВАНЕ ВЪВ ВЕТРОВЕ СЕ ГОНЯТ ОБЛАЦИТЕ И СЪЗДАВАТ НАПРЕЖЕНИЕ НА НЕЧОВЕШКИ ...
ОЩЕ
УСПЕНИЕ В РАЯ
Книгата е предназначена за българите у нас и в чужбина, за тях и децата на рода български, да се знае, че България е била и ще бъде.
ОЩЕ
ПЪТЯТ НА ФОТОННИТЕ ОБЛАЦИ, РАЗГАДАВАНЕ НА МИСЪЛТА
Всичко започва чрез нас; Вселената се ражда след раждането ни; използваме пътища водещи към Магистралата и във вечността, сме стъпили на Земята. РАЗГАДАВАНЕ НА МИСЪЛТА / ПО ПЪТЯ КЪМ ФОТОННИТЕ ОБЛАЦИ ...
ОЩЕ
ВЪВЕДЕНИЕ НА МАЙКАТА БОЖИЯ / ДНЕС – 21
КЛЮЧ – 2015
ПЪТУВАНЕ КЪМ ВЯРАТА – БЪЛГАРИЯ
ПЪТИЩА, СЪДБИ, ПЛАНЕТА
ЕПИСКОП ПОЛИКАРП ПО ПЪТЯ КЪМ БОЖИЕТО ЦАРСТВО /
ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ “ЗЕМЯ НА БОГОВЕ” ВТОРА И ТРЕТА
ЕДИНСТВЕНАТА ЦЕННОСТ НА ЗЕМЯТА / СИЛА
МЕДИЯ, КОМУНИКАЦИЯ, ИНТЕРНЕТ
ПЛАНЕТА / БЪЛГАРИЯ – 3
ИИСУС ХРИСТОС ХИЛЯДОЛЕТИЯ ПРЕДИ СВОЕТО ВЪПЛЪЩЕНИЕ…
БЕЗИМЕННА, НЕПРЕХОДНА
АРМЕДИЯ С БЕЗПЛАТНИ ИЗДАНИЯ / 2017 ФЕВРУАРИ
RISEN CHRIST
ДУХЪТ НА БЪЛГАРИЯ / НАПРЕД КЪМ БЪДЕЩЕТО
ВУЛКАНИЧНА ПЕПЕЛ, ГРЪМОГЛАСНА
УСПЕНИЕ В РАЯ
ПЪТЯТ НА ФОТОННИТЕ ОБЛАЦИ, РАЗГАДАВАНЕ НА МИСЪЛТА