ARHEA.ORG / MEDIA - ARHEA

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ / От Мария Райчева чрез Васил Терзийски – богатството на ума е най-доброто природно качество.

ВТОРА ЧАСТ – СЛЕД 1944-та и последиците / КОГАТО ИМА ПАРИ, НЕЩО ЗА КРАДЕНЕ

1. „След кончината му не е повикано вещо лице, което да установи причината за смъртта, макар у нас вече да е била въведена съдебномедицинската практика, още повече че е заварен мъртъв сам най-богатият и почитан човек в Югоизточна България. Липсва и полицейски протокол от описа на имуществото на предприемача. Месец след като Коджакафалията си отива от този свят, голям пожар унищожава архива на съда, където се намира завещанието му, а полицията не прави опити да издири подпалвача.

2. След 9 септември 1944 г. народната власт национализира всички имоти на дарителя, както и паричното му наследство в банки, което е с налична главница от 909 хиляди златни лева. Тях комунистите вземат в полза на народната власт.

А през 1950 г. управата на Бургас решава, че в центъра на Бургас не може да има кръст и една нощ разрушават паметника над гроба.

Впоследствие комунистите изтъкват като причина това, че общината ще мести гробищата на друго място. В действителност са искали името на благодетеля на Бургас да бъде забравено.

Същата нощ бургаските управници нареждат върху постамента на разрушения кръст да бъде поставен бюст на Георги Димитров, който после е преместен в двора на Механотехникума.

Узнали за светотатството, хората от квартала заедно с отец Кършев от храм „Св. Иван Рилски“ изровили преди разсъмване костите на дарителя и ги събрали в торбичка.

Повече от десет години ги укривали в църквата, защото ОК на БКП забранил те да бъдат погребани. Едва през 1970 г., когато се строят новите гробища на изхода за Слънчев бряг, отец Кършев успял да издейства скромно място и да зарови костите там.“

КРЪВОЖАДНОТО ЛИЦЕ НА БЪЛГАРИЯ, СЕ ОКАЗВА НАД ПОЛОВИН ВЕК ПОДИВЯЛО И ВАРВАРСКО, ДИВО И ВУЛГАРНО

Vasil Terziyski – Александър Георгиев е роден през 1830 година в бургаското село Зидарово. Детството му е белязано от крайна бедност, едва петгодишен остава сирак (баща му умира, майка му се омъжва повторно в друго село) и е осиновен от вуйчо си, който сам има шест деца и който го праща да пасе козите. Поради бедност остава неграмотен до края, но имайки феноменална памет, научава се да говори свободно на шест езика (турски, гръцки, румънски, френски, руски и сръбски) и става изключително успешен търговец. На 20 години вече е сред най-богатите хора в околията. Поради феноменалната му памет и бърз ум бургазлии започват да го наричат Коджакафалията (тур. – голяма глава). Построил десетки ханове, фабрики и магазини. Бил най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите държави отсядали само в неговите имоти.

АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

През целия си живот обаче Александър Георгиев не спира да благотвори – голяма част от получателите на неговите дарения са бедните и сираците. Раздава парите си за благотворителни цели и участва напълно безвъзмездно с лични средства в развитието на града. В началото на миналия век със свои собствени средства плаща за изграждането на цялата инфраструктура на зараждащите се нови квартали (улици, тротоари, осветление и пр.), в които живеят главно български бежанци и бедни преселници от съседните села. Най-богатият човек в Бургас покрива разходите по съставянето на новия регулационен план на града и дарява земя на над 600 бедни семейства-български бежанци след жестоките разгроми от Илинденско-Преображенското въстание и след Балканските войни, за да си издигнат домове. Строи сиропиталища, старчески приюти, пощи и болници, подпомага благотворителни организации. Един от най-крупните дарители е на българската болница „Евлоги Георгиев” в Цариград. Изобщо раздава финансова помощ на всеки, който почука на вратата му.

ПАРИ И ИМОТИ ЗА БПЦ

Голяма част от парите си дарява, а после и завещава на Българската Православна Църква, в това число половината от нивите и дюкяните си, които никак не са били малко. Най-големият му наследник се явява бургаският катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий”. Изискването му е с неговите земи да не се търгува, а да се дават под наем, от който редовно да се подпомагат бедните, болните и сираците, които трябвало да получават на Великден и на всеки християнски празник парична помощ, храна, дрехи и лекарства.

ВСИЧКО НА ЦЪРКВАТА

Преди смъртта си прави най-голямото завещание в историята на България. Негови са били земите на бургаските комплекси „Братя Миладинови“, част от „Лазур“ и „Зорница“, почти целия Приморски парк, почти цялата Северна промишлена зона.

25 МИЛИОНА СТАРИ, ЗЛАТНИ ЛЕВА

Преди кончината си обаче дарява напълно безвъзмездно цялото си имущество на Църквата и на общината, за развитие на града и подпомагане на бедните – земя и сгради на стойност 25 милиона златни лева, които преизчислени днес, се равняват на над 100 милиона лева (най-вероятно милиард с пропусната 0-ла). Това е над четири пъти повече от завещаните 6 млн. златни лева от Евлоги Георгиев за построяване на Софийския университет, пет пъти повече от тези на Димитър Ценов за създаване на висше икономическо училище в Свищов и десетки пъти повече от парите на Петър Берон, който завещава имота си в Румъния на България, и на Васил Априлов, оставил значителна сума на Габровската община да построи училище.

ПРАВИ ПАРИ – РАЗДАВА ПАРИ („болен човек“)

Много от даренията на Коджакафалията обаче остават скрити за нас, тъй като той не обичал да се хвали с това, което прави. За него се знае, че през деня правел пари, а в останалото време ги раздавал. Въпреки това личният му живот никога не се променя и не харчи нито стотинка за удоволствия, живеейки като монах. Трудолюбието и постничеството му били пословични. Бил дълбоко вярващ, невероятно честен и справедлив човек.

СВЕТЕЦЪТ – КОЙТО НЕ Е МОНАХ

Никога не се жени и не е известно да е имал интимни връзки. Живее изключително скромно и страни от светските събития.

Храни се наравно със своите работници – често пъти само хляб и сол, докато работниците му били гощавани богато.

До последно ходи с калпак и грубите си селски дрехи.

Повече от 40 години живее в складова стаичка, широка и висока едва 1,5 и дълга 2 метра, намираща се под стълбите между първия и втория етаж на сграда, която е негова собственост.

В това прилично на дупка помещение имало място само за дъсчено легло и кандило над главата. През целия си живот се пази да не бъде заподозрян в показност и липса на скромност. Заради това категорично забранявал да го снимат. Единствената му фотография е направена случайно от неизвестен фотограф, докато обядва в своя хан с обичайните хляб и малко маслини, и дори не е разбрал, че го снимат.

Коджакафалията напуска този свят на 15 юли 1913 г. Счита се, че е починал от насилствена смърт, вероятно отровен заради голямото богатство и завещанието, което прави две години по-рано. По сведения на очевидци ден преди да си отиде, той посетил в отлично здраве ранен от войната армеец в болницата.

В завещанието си определил известна сума за своя гросума за своя гроб, за да не ощети никого, и описва как трябва да изглежда той – с кръст и ограда, които да бъдат поставени там. В скромността си пожелал на гроба му да няма негово изображение. Погребан е на най-видното място в тогавашните християнски гробища, за които е дарил парцел и пари за изграждането на църква. Това е днешният храм „Св. Иван Рилски“, който е осветен през 1934 г.

– „Той беше кротък и тих по природа, простодушен и милостив, само с труд и лишения беше придобил богатствата си“. Такъв го помнят съвременниците му, такъв е описан Коджакафалията и в малката книжчица, издадена след смъртта му от местен учител. Известни са и думите му: „Родил съм се грешен и само с добро ще изкупя прегрешенията си”. Имал е кръвни роднини, които не са забравени в завещанието му. Огромното си богатство обаче дарява на Бургас, който го обявява посмъртно за свой почетен гражданин едва през 2012 г. „Хора като него, отличаващи се с благородство, аскетизъм и безгранична човешка добрина, са велико явление в биографията на нацията ни”.