ГОДИНА 6783 ЕДНАЖДЕН – 22 ДЕКЕМВРИ / БЪЛГАРСКАТА НОВА ГОДИНА, ТЕКУ

БЪЛГАРСКИ КАЛЕНДАР / 22 ДЕКЕМВРИ – НОВА ГОДИНА

БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР Е НАЙ-ТОЧНИЯТ, СЪЗДАДЕН 2350 ГОДИНИ ПРЕДИ ХРИСТА

На 22 декември 2015 ще е Нова Година, 6783 Теку

Според българския календар, който е най-старият в света, отбелязваме 7521 година.

Единственият източник, от който се черпи информация за календарната система на прабългарите, е Именникът на българските владетели. В този кратък текст, намерен в Русия, има 12 двойки думи на непознат език, които очевидно изразяват календарни понятия. За свързването на тези понятия с реални събития се използват документите на византийските историци за описаните в Именника събития. Приема се, че календарът е „прабългарски“ защото в текста са записани имената на владетели със сигурен прабългарски произход.

Според предложените описания календарът се състои от 12 месеца с фиксиран брой дни (8 месеца по 30 дни и 4 по 31) и два допълнителни дни извън месец или седмица: Игнажден или Еднажден (22 декември), който се е смятал за първия ден в годината и Еньовден (22 юни), който се добавя само във високосни години. Високосните години, приблизително една на всеки четири, се определят по няколко сложни цикъла. Според някои изследователи всяка година датите се падат в същия ден от седмицата (двата допълнителни дни са извън месец или седмица).

Древнобългарската календарна система се състои от 2 инструмента – оригинален годишен календар и 12-годишен циклов календар, които фиксират абстрактно върху черупка на костенурка движението на съзвездия, оприличени на животни в бита. /bg . wikipedia . org/

Годината е 1970 след Христа. Учени, обединени от идеята за създаване на идеално точен календар, изучават леточислителните системи на древните цивилизации и ги сравняват с прилаганите по света в днешни дни.

Екипът работи под егидата на ЮНЕСКО. Отвсякъде валят предложения, всяка държава подава материали за своята традиция в измерването на времето.

Българите създават най-точния календар. През 1970г, под егидата на ЮНЕСКО, учени са обединени обединени от идеята за създаване на идеално точен календар. Получават и съобщение за един „езически“ календар, което идва от България. Астрономическите таблици и изчисления показват категорично, че образецът е древен. Годината е около 2350 преди Христа. Към научното съобщение били приложени и два превода на кратък документ, наречен „Именник на българските канове“. Там възшествието на 13 владетели било записано именно по този календар. Чудни имена имали българските владетели от древния летопис. Но още по-странни били думите, с които наричали животните от своя календар. Явно било, че онези, които написали документа и създали перфектния календар, не били от славянското море. Нито пък варварски конни племена, наричащи дом всяко място, в което ги завари залезът. На тези древни българи дори крепостите и защитните валове били ориентирани по посоките на света.

Разглеждайки многобройните варианти на календари, учените попаднали на кратко научно съобщение за този „езически“ календар. Той идвал от България, известна на академичната група с чудесното си кисело мляко, маслодайната роза и необичайно богатия си фолклор. Това съобщение визирало възможен вариант на Централноазиатския животински цикъл, но изглеждало по-старо от него. Астрономическите таблици и направените изчисления показали категорично, че образецът е древен.

Доказано е, че древните Българи са притежавали един от най-съвършените календари в света, по-приемлив от китайския и индийския начин на леточисление, по-достъпен и по-практичен“ Проф. Мишел Лонгон, Франция.

В древнобългарския календар годината е слънчева, с 365 дни, при високосна – 366. Начало на годината е най-късият ден – 22 декември – денят на Зимното слънцестоене. Този ден е самостоятелна календарна единица – Нулев ден, Нова Година. Наричал се е Еднажден, Енинак, Пръв ден, Полязов ден, Българска Нова Година и др. Останалите 364 дни са се делили на четири сезона от по три месеца (91 дни), напълно еднакви, които започват в неделя и завършват в събота. Всеки първи месец от сезона е 31 дена, останалите два – по 30 дни. Броят на 364-те дни на годината е т.н. “златно календарно число“. То позволява годината да се дели на четири равни части и на 52 седмици. Златното календарно число има и друго огромно удобство. При така устроена година всяка дата се пада винаги на един и същи ден от седмицата, а всеки празник се пада на една и съща дата и в един и същи ден от седмицата.

Този съвършен образец на слънчево годишно-циклово летоброене съвсем основателно предизвиква през 70-те години на ХХ в. екипите на ЮНЕСКО, които го използват като един от моделите си за всеобщ световен календар.

Българският календар е създаден в Памирската контактна зона приблизително между 2500-та и 3000-та г. прeди Христа. Това се потвърждава от астрономическите наблюдения и изчисления, според които началото на новия годишен цикъл, ситуирано в зодията Сомор (Мишка) по позицията на зимното слънцестоене, както и по разположението на звездите и слънцето, е могло да бъде виждано и следователно пресмятано през тези близо 2200 години. Това качество на древния български календар се дължи на обстоятелството, че отделните животни – зодии са идентифицирани с определени съзвездия, което улеснява проучването на небето и въвеждането на корекции в летоброенето.

Използването на 12-годишният циклов календар от дунавските Българи е регистрирано в “Именник на българските канове”, където годините на възшествие на българските владетели са датирани по този календар, в Чаталарския надпис от времето на кан Омуртаг (814-831) и в Приписката на Тудор Доксов от периода след християнизацията.

Според някои изследователи съществуват календарни маркировки, скрити в ранните царски имена. В редица случаи по древнобългарски обичай към собствените имена на владетелите се прикачват названия на годината на възцаряване по календара – ОмурТаг, възцарил се в 814 г., година Таг=Кон; Борис I, възцарил се в 853 г., година Паръс=Барс; Роман Шишман, възцарил се в 976 г., година Шъши=Мишка; Калоян, възцарил се в 1052 г., година Кала=Хала, Дракон и пр. В Дунавска България календарът е опора на идентичността. Той е хронологичен инструмент на структуриране на събитията, подредба на безкрайния и безначален поток на Вечността, в която са поместени хората. Чрез него Българите предявяват собствена претенция към измерването на времето, респективно към порядъка на Историята. Този инструмент се появява именно като аргумент и оръжие срещу посегателствата от страна на Византия и нейните претенции за “универсален порядък”. Той е реплика и към тромавата индиктионна система на ромейската империя, в която хронологическите грешки не са рядко явление. Съпоставката на българските календарни дати с латинските и византийските дати показва, че степента на съвършенство на българския календар като инструмент за измерване на времето не е отстъпвала на най-развитите европейски календарни системи.

В календара на Аспаруховите Българи са налице повтарящи се цикли на митологичното съзнание, които дават ритъма на вярванията, ритуалите и на цялостния им живот. В цикличното начало на календара са вложени идеите за собствено минало, контролирано настояще и предвидимо бъдещето. Календарът на дунавските Българи в дохристиянската епоха до голяма степен символизира цикличната затвореност на формирания от тях културен модел, в който събитийността е повторяема, а хаосът – невъзможен.

За наличието на стар български календар става известно през 1866 г. след като руският учен †Андрей Попов намира в Московската и Петроградската библиотека препис на най-стария известен български летопис „Именник”, включен в един старинен ръкопис за историята на Древния  свят – „Летописец Елинский и Римский” или  «Елинский и Римский летописец» (по Д.С.Лихачов к.м.) и вмъкнат там, където се разказва за Древна Асирия и където скрипторът  (преписвачът к.м.) е изписал „Преди споменатите царе, царува, както беше казано цар Навуходонодор ..  и т.н..”  . Преписът е на старобългарски (черковно-славянски) език и съдържа 12 статии и 13 датировки и създава впечатление за календар.

В този именник, както вече е  общоприето, отчитането на времето за начало на приемането на властта от български владетел става с помощта на (още…)