ПЪТИЩА, СЪДБИ, ПЛАНЕТА

ПЪТИЩА, СЪДБИ, ПЛАНЕТА

Разминаваме се с човешки съдби по човешките пътища ; идват и си отиват познати и непознати ; се срещат и разминават живот със съдбата на човеци и ангели ; се променят дните и нощите на спокойствието ни ; дарено с живот от живота ; без вопъл и стонове за прекрасното, споделено, тайнствено място ; единственото и моето, и твоето, и нашето.

На планетата, майката, величествената и благородна Земя със стихията, ветровете, ледовете, океаните ; топлината ; водата ; на облаците, във въображението.

На богатството да си богат, и на бедните да даряваш, на малките и големите, на случайните непознати от извора, на специалните само от Витезда. Да се събуждаш с природата на духовното й наследство, на верните пътища по безкрайни пътеки протичащи в ледовете, дочуващи за живота от теб ; без живота без теб. Това е специалното място, за големите.

Да познаваш живота, природата, майката, щедрата, силната, тихата и спокойната във величието на Земята, навсякъде.

Родена, във величието на ангелите.

В БЕЗКРАЕН СВЯТ

В ПРЕКРАСЕН СВЯТ, ЛЕТЕЛИ АНГЕЛИ С КРИЛЕ

КРИЛЕТЕ ГИ ОТНАСЯЛИ В НЕБИТИЕ И СЛЕД ПРЕДЕЛИТЕ, НАТАТЪК

ДО ДРУГИ АНГЕЛИ, ЗАБРАВИЛИ ЗА СЕБЕ СИ В БЕЗКРАЙНАТА ВСЕЛЕНА

СЪБРАЛИ СЕ, УСЕТИЛИ ПРОМЯНАТА, РАЗГОВАРЯЛИ

ЛЕТЯЩИ КЪМ ПРОСТРАНСТВОТО НА ТОЗИ СВЯТ, ТЕ СЕ ПОЗДРАВИЛИ С РЕВЕРАНС

ВСЕЛЕНАТА ПОЛУЧИЛА И ТЯ СПОКОЙНА ТИШИНА, ВЪЗТОРЖЕНА, ВЪЛШЕБНА

ПРЕГЪРНАЛИ СЕ АНГЕЛИТЕ – УСЕТЪТ Е ВАЖЕН

ТОГАВА СВЕТЛИНАТА ВЪРХУ ТЯХ ПОЛУЧИЛА БЕЗКРАЕН ШАНС, ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА

КОЯТО СВЕТИ

ВСЕКИ ДЕН

ЖИВОТЪТ НИ ПРОМЕНЯ ВСЕКИ ДЕН, ЩЕ БЪДЕ ДЕН

ЖИВОТЪТ СЕ ПРОМЕНЯ ВСЕКИ ЧАС, ЗАРАДИ НАС

ЖИВОТЪТ НИ ОЧАКВА ОТ РОДЕНИ В СВЕТЛИНА, И ПАК

ЧОВЕШКОТО НИ ЩАСТИЕ, СЪЗДАВА ТАЙНСТВО НА ПРЕДСТАВИТЕ, ЗАРАДИ ТЯХ

ДОКОСВАМЕ СЕ С ТИШИНА И СЕ РАЗБИРАМЕ ПРЕКРАСНО, СПОДЕЛЕНО В НАС

КОГАТО СЕ РАЗДЕЛЯТ ОБЛАЦИТЕ В СЛЪНЧЕВА УСМИВКА, СЪС СЛЪНЧЕВА НАДЕЖДА, В БЕЗДНАТА НА КОСМОСА, И БЕЗ ПОСОКА

ЗАРАДИ ВЪЛШЕБНОТО ДОКОСВАНЕ, ДОКАЗВАЩО, ДОЛАВЯЩО, СЪЗДАВАЩО, ПРЕДСТАВЯЩО, ВЯРВАЩО НА СЛУЧВАЩОТО СЕ

СВОБОДНИ И ЛЕТЯЩИ, КАКТО СЕ ДОЛАВЯТ ВОДОПАДИТЕ ПРЕКРАСНИ, ИСТИНСКИ ВЪВ ВЯТЪРА

КЪДЕТО СМЕ

ДО КРАЯ НА СВЕТА

ТЪРСЯ ЗАЛЕЗА, НАМИРАМ СЕ ОТ ТАЗИ МУ СТРАНА

Търся залеза в безкрайното, което се превръща в сянка след миражите към тайнство на безименни следи, единствени, забравени, потайни.

Не намирам залеза на сянката в отвъдното, когато се открива с подобаващи воали с покривало върху следващото го пространство, откриващо в мига желаното, мечтаното, несбъднато към сънищата, нито пък наяве отпреди да се роди.

Затова контрастите се раждат от безименни следи, незнайни, следващи към следващите ги – единствени, когато се родим преди да ги получим като дар към този свят.

Когато светлината поздравява теб, проследява случващото се и с теб, сме двамата до края на света.

psp

ТЕЖЪК, ТОПЪЛ, СВЕТЪЛ

Тежък блус, провлечен под нощта на самодиви, самородни и прекрасни хубавици, мрази (шибаните) въпросителни в аванс проникващи през удивителния поглед, повече безсрамен в повече ласкател и сме там, където произнасят заповеди, изпълняват заповеди, защото няма друго.

Мразя кожата когато преминавам в теб в дълбочина; искам още. Не можеш да се побереш? – напротив, цялата си в нея, отвътре в мен разпъната, прекрасна, замаяна,  ужасна и подразнена; последното е важно.

Мразя (шибаните) погледи, които ще ме гледат гола, разпъната, успокоена, докосната – погалена; очаквам, искам още, още.

Удивително е да те имам в тонове в дълбочина, подразнена, довършена, изпепелена, може би успокоена; не признаваш. Мека топлина и пак. Нереално си погалена във вятъра, от огнена стихия заредена с ядрено леговище на великани.

Нюанс през кожата ти преминава на разбиране като вино,  поднесено с отрова. През кожата ти преминавам бавно, бързо преминават бързите коне, тежки, парни влакове със сътресението на прозорци към света.

Не гледаш, преживяваш. Прекрасно е което се споделя с поглед, незавършен, неморален, търсещ, може би загадъчен, непостоянен, играещ, бликващ, тежък, неспокоен, притаен, сломен, заспиващ. Последното го забрави. Защото.

Форми се докосват с цветове брилянтни стонове във вечност, защото липсваме за себе си заради теб, без да го споделяме в прозрачното небе заради нас, липсваме във времето заради тях.

Картина от ръката на художника без рамка се търкаля гола надолу и нагоре, захвърлена в специална, неморална, възбудена от епитети на търкалящи се камъни rock & roll. Материя. Мълчиш подразнена, ядосана, изгонена от Рая като райска птица. Си.

Защото можеш и го правиш, и го преживяваш. Светът е музика за музиканти имащи усещане за Рай. Правещи го с пръстите на хиляди ръце изникващи от нищото към нещото. Ти.

Магическото оправдание на младостта, огъната, нетърпелива, всеочакваща, обърната, възбудена, готова на експерименти, продължава да се спира и да продължава. Стоиш разпъната наопаки обърната, огъната, събудена, възбудена от недовършения стон за трети път преди десетия да те събуди. Ах, тези търсещи камбани.

Абсурдно е да се откажеш, нито пък сега, нямаш ли желание да го направиш когато си решителна, замаяна от искане за може би последен път, последен опит.  Който идва в нищото без теб нетърпеливо върху огъня; разпространява болката му; намира болката ти. Въздигнати са стонове. Подразнено пространството ти се разтваря. Разбираш за материалното си тяло. И ще го направиш пак, и пак.

Търсиш помощ? – викаш таласъмите да ти помогнат, самодивите хоро подхванали те  обладават силно, безкомпромисно, ужасно е красиво да си спомняш. Срамно е да го показваш. Навсякъде те търсят, а мястото е тясно в материалната Вселена, дишането учестено. Стоп, спри се. Топлина и светлина. Или обратно.

Светът е музика. Рисуваш музика. Показваш музика. Метафори, нюанси, йероглифи, цветове, контрасти, чувства, абсурди в апогея на фантазията и обратно. Леден пламък търси шанс и го намира, който е в недрата на Вселената, на Бездната, разтопен, на място.

В нищото на никакви компромиси пък мястото ти е прекрасно, очакването също е във формите на малки и големи, бездуховни и духовни звездните потоци на експерименти, за малки и големи. Леден пламък без небесен грях за ангелите в нас, танцува бавно, тайнствено, усмихнато и щедро. Запазена, гореща, за споделяне е роклята. Без нея няма вечност. Или обратно.

Обещание за вечност – няма. Обещание за част от вечността, ще го направим. Съпровождат ни любовни ангели, любовни капки, вдъхновени, разпилени, забравени. & О.
Таласъми се разхождат болни, натежали, с отпечатъци в морето на властта, която се създава с власт. Върху човешките ни страсти; моите и твоите. Признай за мястото, за неговата власт.

Забиват се стрели на мястото с вибрация от седмото небе, което въртеливо се пренася чрез ръцете галещи те щедро. Няма друго в чупката на времето нагоре, нито пък надолу. Явно сме сами. & О.

Тежък блус, прониква самороден никога безсрамен за жена, чиято хубост е без въпросителни. И ще остане 😉

ОГЪН, СПОМЕНИ ПРЕДЛАГА

ОГЪН СПОДЕЛЕНИ СПОМЕНИ, ПРЕДЛАГА

МИРАЖИ КЪМ НЕБЕТО В ПРАЗНОТО, СЪЗДАВА

УПОЕНИ ОТ СПОКОЙСТВИЕ НАМИРАМЕ, ЧЕ СМЕ СЕ СРЕЩНАЛИ СЛУЧАЙНО

ТАНТРА ВЪРХУ ОБЛАЦИ НА ЛОГИКА, ПОКАЗВА

ПОВТАРЯМЕ И ПАК, ПОВТАРЯМЕ, ДА БЪДЕ, ДА СЕ ЗНАЕ, ДА ГО ИМА, ДА ГО НЯМА

РОДЕНО, НЕРОДЕНО, ПРЕРОДЕНО ЗА ПРОСТРАНСТВОТО – КЪДЕТО СМЕ, ЩЕ СМЕ ИЛИ ЩЕ БЪДЕМ & О

ЗА ДА СЕ СРЕЩНЕМ С НЕРЕАЛНИ ПРИ ДОКОСВАНЕ, ПОДОБНИ

КОЕТО Е ВЪЗМОЖНО САМО ВЪВ ВЪЛШЕБЕН ОГЪН

СПОМЕНИ

Logo-16-4

ARHEA-ORG

U-STREAM TV

LIVE-STREAM TV

ARM TV