ТЕЛЕВИЗИЯТА КАТО ТРЪБА ЗА ПРОПАГАНДА

ARHEA

 

Телевизия. Телевизионната тръба. Екранът за човека.
(„Колкото е по-голямо внушението (въображение) при създаване на личностния „облак“, толкова ще бъдат повлияни сенките от другата страна.“)

Телевизията търси живите. Телевизията предава заради живите. Няма телевизия на друго място.

Пропагандната машина на телевизията като власт.

Запълва се възникналата празнина в живия човек за „емоционална“ връзка. Често връзката е – едностранна, пренебрегната комуникационната заблуда на участие към директно множество. Живите предавания, са едностранни и излъчват продуктово позициониране от емисионен апарат. Облъчването е директно и връхлитащо. Няма връзка между личности. Зад екрана няма личности. От една страна са сенките. От другата страна – е въображението. Колкото е по-голямо внушението (въображение) при създаване на личностния „облак“, толкова ще бъдат повлияни сенките от другата страна. Така е не само в телевизията. Властта се крепи върху внушението. Няма друга власт освен наложената без значение от начина, на агресивната постъпка. При телевизията. Опитите за директна връзка достигат до телефонни разговори и от друга категория, не и търсената. В това число различните комуникатори от мрежата. Контакт с телевизията няма, въпреки пощенските гълъби и електронните адреси. През цялото (си) време ти си сам, не рядко изоставен, никой не знае и не се интересува къде си, как си, живееш ли изобщо! Подобно на социалните мрежи от авангарда на цивилизацията, човек остава сам.

Телевизията, не е динамика! Приковаването към инвалидната кутия не те прави жив! Каквото и да подскача пред екрана, ти губи ценно време от живота! Гримасите и умните физиономии, разкраченото поведение, забавните проекти и прочее, са агресивно отнемане от жизненото ти пространство чрез възлагане, малко по-късно и на поведенческите, неадекватни или странни навици на жив човек. Телевизията се интересува от живите човеци! Да сте видяли телевизия, да предава програмите си в гробища? Докато стоиш и се взираш или слушаш радио-телевизионните програми те догонват, настигат, после те повалят за да те оформят постепенно в индивид от обкръжението ти. Съдбата става незавидна. Всъщност се оформя парзит. Гледаш го човек.

Докато ролята на пропагандата в ефира, не приеме задължението да изгражда личности:

Може би. Не телевизия трябва да се гледа, но да се четат книги и да се общува с хората на живо; телевизията е била и се използва като пропаганда, докато човек губи години от живота си вторачен пред екрана. Едва когато се изключи излъчването от екрана и нападението спира идвайки съвсем различен свят, на спокойствие, трезвост, тишина и пак спокойствие.

Човек печели години от живота си за нещо смислено, нещо да направи като жив човек.

Ако е до „сърбежа“ – изгледай филм, класика от жанр или документален аналог, качествен продукт, че и нещо да получиш в мозъчните гънки (не да се изправят от безделие), което е достатъчно.

Филмите от мрежата. Документалистиката от ефира. Ако се занимаваш с техника или профилирано с наука, имаш избор да приемаш информация към личното си съвършенство. Има сайтове. Има форуми. Събрания. Пространството е живо. Не и в телевизията колкото и невероятно да звучи. Животът продължава и започва, след екрана.

И спокойствието в теб.