РОБСТВО ПО ДЗЕН

 

ARHEA

ПО ДЗЕН / СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ / АКО СЕ ДЪРЖИШ КАТО РОБ, ЩЕ СИ НАМЕРИШ И ГОСПОДАР

АКО СИ РОБ, ВЕДНАГА ЩЕ СИ НАМЕРИШ И ГОСПОДАР

АКО Е ПРАЗНО, ЩЕ СЕ ЗАПЪЛНИ

НЕ МОЖЕШ БЕЗ ГОСПОДАР

АКО СИ РОБ

Няма значение дали в обществения живот ще е робството ти, ако си роб на „семейните ценности“, например като щедрост към видимо болните (мозъци), като „широко сърце“ мир да има, любов да се случва, като търпение към различните, психически травми от „близките“ – най-далечните чужди лица покрай тебе. Чуждите хора. Ако не е човек, няма да бъде. Ако му липсва акъл, не заменя красавицата, „красивата външност. Спаружено време. Праскови и банани по никое време. Тъмно и таласъми, гледат отсреща. Ако е мъж, ще бъде докрай. Ако е червей, ще е болка в калта. И така. В точното време след щъркела. Магарето мисли с човешки глас, проговаря с небивалици. Много е интересно. Реките се стичат по калните улици. Работа. Ако не го направиш. Животът не е магистрала. По пладне под Слънцето, петлите викат към кукуригото ти. После (петлите) слънчасват. Лицево рапознаване. Мир и любов. Лицето не прави човека. Гащите се подменят. Не влачиш катетър. Мир и любов. Отвънка е нещо, отвътре е страшно. Любовни остатъци. Хигиена. Тук таме болница. Не си психиатър. Човешки останки. Нещо се влачи. Камила показва зъби. Зъбни протези. Тракане в чашата. Влакова композиция. В нищото свирка да има. Мир и любов. Твоето или моето? Чуждото, си остава. Нашето е направено с бели конци. Загубата на време, е ценност – измъкната от сърцето. Ти си излъган „в името на доброто“, ако очакваш добро. Между хората няма добро, ако не е предварително уредено. Доброто не идва с молитви, не иска молитвени приказки; храни се с мозъци без обяснения, се храни от болните (съзерцаващи) чрез „любовни припадъци“, с обяснения от патиланското царство, от ранни зори. Мир и любов. Излъганите с добро, са житейска храна – цял живот се раздават, после умират геройски трагично, лирично, типично за излъганите с добро. Земята от другата й страна. Земя пропита с урина от гробищни паркове. Често доброто ти се предлага като жена, красива и светла с прическа от ада измъкваща най-ценното с лъскавите мъниста, търпението на плътта скърцаща уморена, задоволена и празна. Мир и любов. Слънчасали хора по пладне, се носят до заника. Бързащи, се препъват с подскачане. Празни, се пълнят с балони. Мирна любов. Светла и чиста.

Общество. Конникът без глава.

Все още я търси.

Дал Бог добро